четвъртък, 11 май 2017 г.

Белези

Миналата година по същото време бяхме разбирателство и щастие.
Когато ме попитаха дали се чувствам добре с него, аз отговорих да.
Сега ако някой ме попита как се чувствам не бих могла да дам отговор
Не се чувствам
Никак
Освен че ми е празно, безразлично и нараненно
Не се чувствам
Една от сутрините, когато се будя в 4 сутринта, и имам вкус на бира в устата си от предната вечер, и се въртя в леглото, а мислите ми сякаш излизат от главата ми се и блъскат в тавана
Обещах повече да не говоря за него, с него, на него
Обещах си всички да си запазим и малкото достойство, което ни е останало, за да продължим напред
Все едно последните месеци не са съществували
Но не е толкова лесно
Не е лесно да напуснеш, да си тръгнеш, да забравиш, когато усещаш една болка, едно усещане на недовършеност, несподеленост, ранимост, предателство в стомаха си и гърлото си
И то не иска да излезе
Не може да го повърнеш, защото умрелите пеперуди засядат в гърлото ти и би умряла от задушане, при липсата на въздух всяка сутрин при мисълта ти за него
Спирал ни дъхът по различни причини, нали
Обръщам тази страница
За да има разговор, трябва да е взаимно или може би и двамата не можем да надраснем себе си
Защото сме се вглъбили в това колко ни е наранил другият без дори да помислим за неговата болка, и няма излизане от този кръг, в който не можем да преминем собственото си его
А трябва да е стълба, да се изкачим по нея, да сложим край на това и да продължим, по един или друг начин
С приемане, не с отричане
Защо ровя в старите рани ли
Защо не оставя раната да зарастне
А какво ще стане с белега, който ще ми остави
Еми, ако не искам да е белег, а просто да зарастне все едно никога не е била
Само да имам лош спомен от падането
Отричане и бягане от себе си, това е което в момента правя, а раната не зараства, не става на белег, защото е отворена и кърви
Дали ще спре
Не знам
Дали ще бягам към себе си, за да се сблъсквам със страховете си
Опитах се
И той каза не
От тогава живея в отричане на живота, на хората, на възможностите, на себе си, на него, на какво беше, на какво можеше да е, на какво е
И това боли
Защото осъзнавам каква е реалността, в която живея
Просто не искам да я приема
Вярвах
В него
Сбърках
И това ме извади от равновесието ми
Не съм на себе си
Едва ли някога ще бъда


сряда, 10 май 2017 г.

10/05/2017

Истината е,че накрая се примиряваме с по-малко, отколкото заслужаваме.
Примиряваме се,че ще живеем с някой, когото няма да обичаме истински и няма да има истинска емоция.
Че всико умира...
Дъждът те измива, прощавам ти, че си тръгна без думи, прощавам ти че не понесе емоцията ми...
Прощавам си и на себе си, за всички думи и болки, които ти донесох
Прощавам ни...
Всяка любов е една малка смърт...
А без теб ми е така празно...
Дъждът те измива
Скрива сълзите ми...
Болиш
Отляво
По цялото тяло
И така, докато виното замъглява съзнанието ми и погледа ми...
Време е да те пусна..