неделя, 3 септември 2017 г.

Оставаме

Не пиша тук...
Нямам нужда..
Заета съм с реалността
Последните месеци претърпях катарзис на чувствата си, на приятелите си, на живота ми до момента
Тази година не беше най-добрата за мен, до момента все още нищо не се е подобрило
Тази година беше година на загуби и научени уроци
Претърпях най-голяма загуба в живота си, още не вярвам,че е истина
Утре имам рожден ден, всеки ден в продължение на 27 години баба ми всеки ден ми честитеше този ден
Тази година няма да ми се обади, няма да ми пожелава хубостите на света, няма да види децата ми, няма да види приятеля ми, няма да чуя гласът й, няма повече да ме ядосва
От онези моменти, които никога не оценяваме достатъчно, и които никога не стигат достатъчно
От онези моменти, когато телефона мълчи- завинаги
А ти не можеш да набереш отново този телефон, не защото си забравила вече седмици наред, а защото няма кой да отговори от другата страна.
Но живота е за живите, колкото и тъжно да звучи.
И въпреки това...
Загубих човек, който обичах по най-чистият и безкористен начин, от онази чиста платонична любов, от онази любов на очакване
Няма виновни, ще си го повтарям до последно
Когато преживееш най-голямата загуба в живота си, а този, който обичаш дори не ти подаде ръка, значи обичаш напразно и трябва да продължиш
Така и направих, вярвам че всяко зло е за добро
Загубих приятели си, в следствие на загубата и грешките спрямо човека, който обичах
Те избраха и не бях аз
А когато станеш избор за приятелите си, си задаваш въпроса: те приятели ли са ми?
И си отговаряш без да търсиш повече отговори или да задаваш повече въпроси
Но когато намерих отговора на този въпрос искам само да кажа: Благодаря, мили приятели!
Благодаря,че ми отворихте очите на време за дребните си души, и за ценният урок.
И последната загуба, която последно дойде като най-тежкият удар по кръста ми- наложи ми се да си търся нова работа.
И така, живота продължава за мен- пътувам, обикалям планини, влюбвам се, и не съжалявам за ръката, която държа днес, не спирам, защото имам опора.
Така каза и той вчера: Трябва съм опора..
Планината лекува, правилната прегърдка също лекува...
Пътя е труден
Лятото беше дълго
Днешната буря предсказа
идващата есен
Предстоят ми още пътувания, докато падне снегът
Лятото си отиде, но неговата ръка е тук
Топло е през нощта
Отива си лятото..
Но аз оставам, нищо че е есен
И вярвам
В новото начало...

петък, 28 юли 2017 г.

"може би никога не е трябвало да бъдете разделени"

мълчанието запълва всички празнини между нас
оставяйки океани от липса ти
онази дълбока емоционална липсва и празнина
онази болезнена емоционална привързаност между нас
можеш ли да мразиш достатъчно и да обичаш прекалено
едновременно
можеш ли да поставиш тази история в папката: "недовършени и провалени истории"
можеш ли да я четеш гласно
вярвам в съдбата
или поне оправдавам провалената ни история с нея
вярвам,че понякога, само понякога срещаш правилният човек
срещаш сродната си душа
онзи който е създаден за теб
и просто се разминавате
най-тъжното разминаване
просто оставям всичко на простата случайност
че така е трябвало да стане
когато те гледам по телевизията или на запис успявам да издържа не повече от 5мин преди да избухна в тих плач
нараних те в слабостта си и болката си
нашата история няма да завърши и с заживели щастливо чак до Сирия
нашата история няма да има детска стая
няма да има пътуване до Италия, както си бяхме обещали
няма да има повече разменени книги и дискове на Синатра
нашата история няма да има повече сълзи
защото най-голямата болка няма сълзи
отварям устни в усилието си да те извикам
но сетне осъзнавам,че няма кой да ме чуе
няма никой
продължавам да те търся сред тълпата
продължавам да се оглеждам за някой, който да ме направи цяла
няма
никой
ти си единственият човек, който може да ме срине ниско на земята и там да ме разбие на парчета
сигурно си събрал някое от тези парчета
защото моето сърце остава и е твое
това са от онези отношения, за които не си готов и никога не можеш да преживееш
просто ги покриваш с другите емоции от пътуванията и болната усмивка
за да живееш
за да съществуваш
исках да вярвам, че си ти
че сме ние
може би ако те бях срещала по-рано сега щях да съм друг човек и щях да мога да дам повече любов
но не бях
бях развалина
след теб съм тотално лишена от способността да чувствам
оставих всичко на Пиротска
потърси сърцето ми там
може би все още те чака
аз се изморих да водя тази предварително загубена битка
осем месеца битка
осем месеца безсънни нощи
толкова месеци през които нито един път не си ме докоснал, но докосна всяка една частица от душата ми и сърцето ми
може би това е истинската любов
някой да обича повече душата ти от тялото ти.......

спирам, този текст стана прекалено дълъг
както каза Крис: може би никога не е трябвало да бъдете разделени. имате прекалено силна емоционална връзка

може би в друг живот сме били заедно
може би ще бъдем в следващият
в този не успяхме

надявам се да ми простиш слабостта и някой ден да забравиш колко те нараних
и как аз умрях вътрешно, за да те пусна да си тръгнеш

няма какво повече да се каже за теб

душата ми се разкъса от липсата ти
ще обичам спомена за теб
друго не ми остава