четвъртък, 24 декември 2009 г.

Равносметки..Загуби ... Щастие

Каква е моята равносметка за 2009 година ????
Беше една година изпълнена с промени,раздели,сълзи и щастие.
Има моменти,които не мога да впиша тук,защото не са за казване,но това беше една невероятна година.
Реших да напиша своята равносметка именно днес,защото утре е 25 декември КОледа,а на КОледа казват става ли чудеса.
Надявам се да ми се случи такова за добро или зло,но за него бих писала по-късно разбира се ако се случи.
Да наистина до края на година има още 6 дена,но искам точно днес да направя своята равносметка,а в следващите дни ще правя планове какво да променя следващата година.
Не знам с хубавото или с лошото да почна....
Нека да пиша,казах много лъжи,за които съжaлявам,но те ми донесоха страхотни моменти,които ме накараха да мисля за много неща.
Искам специално да се обърна към един човек,точно този който беше засегнат от моите лъжи.Искам да му се извиня! Това ми е най-голямата грешка за тази година.Дано ми простиш пред новата година или поне на Коледа,искрено се надявам.Благодаря ти за отделеното време,беше невероятно макар и изпълнено с лъжи.Обичам те както и преди,мисля че знаеш че винаги ще те обичам,но реших повече да не навлизам в живота ти,стига толкова груби думи за тази година,които разменихме...Стига толкова наранявания за тази година.Не искам да ме помниш така,което може би е обратното за съжеление.


Имах страхотно лятото с моите истински приятели,дано успеем да имаме повече такива лета.Сега ми лиспвате ужасно !!!!

Срещнах нови приятели (вие си знаете кои сте :Д).Наистина невероятни хора,жалко че и те не са в София но се надявам да имаме доста моменти като първата ни среща заедно,защото за мен беше нероятно.Открих сродни души !!!!

Промених си местоживееното :Д. Живея с едни страхотни хора,благодарям им за което че сме заедно наистина го оценявам и много се радвам,че живеем заедно.


Уча,това което съм искала цял живот... Не съм си го представяла така,но се чуствам добре и така.

Имам нова работа тя е страхотна,там се влюбих отново.Обожавам я тази работа срещнах нови хора,което ме прави щаслива.

Излязох на среща с един англичанин изкарах си страхотно.Научих го да казва ``Здравей``.Наистина харесвам това момче,но за съжаление няма да го видя повече може би,но се радвам че го срещнах.Роб знам,че няма да успееш да разбереш това,но наистина изкрах страхотно.

Ходих на Търново изкарах едни страхотни нощи,които мисля че не са за описване тук.Невероятни дни бяха !!!!!


Има толкова много дни,които не мога да опиша тук,защото ще отнеме много време и място,но още си спомням летните нощи на Каскада с бирата с приятели и колеги.Запомнила съм многобройните разговори в Бтк-а,страхотните хора с които се запознах там.

Изритах хора от живота ми,нещо което трябваше да направя много отдавна,но не осъзнавах сякаш.Радвам се ,че вече нямам допирни точки с тях,защото се си изключително прости.


Загубих уж приятелка, не знам защо така стана,но не мога да имам човек за приятел,който ме позлва за кошче за душевни отпадъчи.Съжалявам мила моя..Няма нужда сега да ми се обесняваш,за мен не си това,което беше..

Благодаря на всички за прекрасната година надявам се и следващата да сме все така заедно и да имаме още много невероятни моменти.

четвъртък, 17 декември 2009 г.

Maybe light a candle
don't say a prayer for me...
Feel alone
cuz i'm gone !!!
I left you
make Christmas your own...

You throw the thought of us away.
You'll be alone this holiday.

Said, it's cold in this town...
And there's snow on the ground
far from home...
not alone....
I left you with nothing..
and that's what you own....

You`ll be alone this holiday !!!!!

събота, 12 декември 2009 г.


Тази сутрин станах и си направих кафе,гледайки снежинките през прозореца и си мислих дали имам нужда от теб..тук и сега... Но просто реших да почна да прекарвам времето си, да си мисля и да живееш в ума ми като някаква мечта,никога недостижима,като нещо,което просто е дошло ей така да ме научи да живея,показал ми е малките неща от живота и си отиде....
Снощи окончателно реших,че ще сложа край на мислите си за теб..Не не мога да го направя изведнъж,но разбрах ,че вече нищо не е същото или няма да бъде колкото и да ми се иска.... За да има нещо повече и отсрещната страна трябва да го иска...
Аз не искам вече нищо от теб просто искам да не се връщаш повече в сърцето ми, в живота ми.... там където съм аз...
Просто ще си прекарвам времето гледайки как минават дните и ще се чуствам ужасно самотна... Никога няма да бъдеш до мен или поне не така както аз искам да бъдеш....
През април ще станат две години откакто си навлязъл в моя живот...
За съжаление тогава няма да мога да ти кажа нищо,защото съм убедена,че тогава всичко че е безвъзвратно изгубено...както мен самата...
Винаги съм искала да ти кажа и покажа ужасно много неща и да ти успя да ги видиш по друг начин трябваше да те излъжа,за да разбереш... Не съм го искала да живея в тази лъжа....
Тогава бях прекрасен човек,вече явно не съм.. КАква ирония на съдбата нали ?
Исках да видиш част от мен,която не съм показала на никой друг досега, исках просто да си спомняш понякога нощите,когато сме заспивали заедно,нощите когато седяхме до 7 ч. сутринта просто, за да си говориме... Искам да си спомниш,когато преди почти една година се скрахме и за какво за скарахме,ако наистина си разбрал...
Тогава може би ще разбреш какво почуствах аз в този момент,колко излъгана се почувствах да осъзнваш,че през цялото време си бил, да знаеш какво даваш на един човек,а той никога да не го оцени....
И защо ми беше всичко.. ???
Така и не разбрах защо се влюбих точно в тебе,но от тогава аз съм друг човек точно този,който ти опозна за десет месеца,колкото и да не ти се вярва.. Повярвай го...
Всеки път когато погледна назад очите се пълнят със сълзи,но аз си обещавам или поне ще опитам да продължа напред и понякога ще се сещам ще си спомням очите ще се пълнят със сълзи,но трябва да изляза от този ад,в който живея почти две години...
Ако някога се почустваш самотен можеш да си спомниш за лятото и дните след това,когато беше хубавата и красива лъжа,можеш да ми се обадиш,ако имаш нужда от нещо....
А аз ще продължа списъка с нещата,които ми лиспват в теб,ще гледам дните как минават безчуствено и ще продължа да те обичам и да ми липсваш,защото ти си всичко,което помня и от което имам нужда...
Always and forever. !!!!!!

четвъртък, 10 декември 2009 г.


Не искам да усложнявам нещата,
не искам да натоварвам себе си с тежест,
която не бих могла да нося.
Понякога дори не искам да разбирам истината,
не знам дали бих я понесла, такава каквато е - чиста,
макар и понякога болезнена.
Не бих искала да показвам болката вътре в мен,
чийто глас заглушава всичко що се докопа до главата ми,
стаената мъка, която не бих показала на хората се превръща в ярост, яростта със себе си в нови болки,
и макар да знам, че пътят ми е грешен, предпочитам да съм на него,
да знам, че сама се закопавам, без ничия намеса.
Думи, действия, реалност.. за всеки ли е?

сряда, 9 декември 2009 г.




Не мога да подредя мислите си...
Не намирам сили вече за нищо...
Не знам какво целиш...
Изведнъж си поставям за цел да те забравя, да не мисля за теб...
Защо се връщаш в сивото ми ежедневие?...Защо искаш да го разбиеш ?
Лошото е че изпадам в едни страхове,че не си сам,че няма да бъдеш още дълго,а аз не мога да те преживея....По дяволите !!!!!!!!!!!!!!!
Искам.... имам нужда да крещя,че те обичам,че имам нужда от теб,че искам да си тук сега с мен.....
Спомена остава незаличим...Всяка нощ идва в съня и знам,че и да искам да те забравя тези мисли, че или не си сам сега или скоро няма да бъдеш ме побъркват и не мога да спра да мисля не мога....
Не разбираш ли ????
Не искам да се връщаш ще се науча да живея и без теб....
Имам нужда да крещя ... !!!!!!!!!!!!!!!

сряда, 2 декември 2009 г.



Влюбих се в любовтта и в страхотното усещане,че има смисъл всеки удaр на сърцето ми. ТОва сърце,което ти разби на хиляди частици... Знаех,че не бива да хлътвам толкова сериозно. Но да си внушавам,че си ми безразличен щеше да бъде против мен...Толкова сме различни исках да опитам,но не поисках да приема разочарованието. И въпреки всичко се примирих.. Нямах друг избор.. Не мога да те видя , да те докосна... Може би си несбъднатата ми мечта. Вероятно никога няма да разбера.. Където и да си знай,че мисля за теб и щастието което ми подари твоето присъствие в живота ми,макар кратко и незначително да бе то...
Be happy!!!!!!!!!

петък, 27 ноември 2009 г.


Вървях сама по тихата уличка, а сълзите ми бавно се стичаха по замръзналото ми лице..
Само уличните лампи наоколо можеха да видят болката в очите ми.. Болка, невидима за хората около мен!
Болка, скрита под една фалшива усмивка.. Болка, превръщаща сърцето ми в гробище за изстиналите ми чувства!
А какво всъщност усещах.. ?! Само празнота.. Една сива празнота, изпълваща живота ми изцяло с всеки изминал ден..
Бях престанала да вярвам, че мога да бъда щастлива, но продължавах напред.. и вървях, и вървях.. А как ми се искаше и аз да обичам..
да видя онази светлинка в тунела, която отдавна беше огаснала.. Ала не достигах до тази светлина! Тъмнината и болката бяха станали най - верните ми приятели.
. И в този момент разбрах, че всичко, което съм имала.. си е отишло.. Бях изгубила способността си да преценявам кое е истински ценно..
Вглеждах се в очите на хората, които съм обичала и може би все още обичам.. в техните очи имаше надежда! Но в моите.. в моите отдавна беше изчезнала..
А казват, че надеждата умирала последна.. За жалост през моя живот аз оставях част от сърцето си тук.. там и с тези парченца си отиде и надеждата,
но въпреки това се насилвам и се усмихвам.. Собствената ми болка не ме прави сляпа за болката на другите! И това ме прави силна.., за да продължавам напред!

понеделник, 23 ноември 2009 г.


Цялостно и тотално обожание. Моят подарък за теб, моето сърце беше твое. За дни го оформи, за една единствена вечер - уби. Откъснато оt гърдите ми и поставено в краката ти, тази първа стъпка, която предприе bеше най - лошата. Оттогава ти извървя хиляди мили в тишина и кратко внимание. И аз все още имам тези спомени. Но ние никога няма да разберем какви сме можели да бъдем. Спомняш ли си, когато си говорехме къде ще сме след една година? Спомняш ли си как хвана ръката ми, сякаш никога няма да я пуснеш? Спомни си, защото само това можеш да направиш. Никога няма да създадем друг спомен. Иска ми се да бях умряла в ръцете ти последният пъt, когато бяхме заедно...за да не ми се наложи да се събуждам без теб днес.
Този път си мислех, че нещата са истина. Ти каза, че са...Какво стана? Ти беше приоритет. Бях ли аз избор? Оставих те да видиш страна от мен, която не бях показвала на друг преди. Обещанията са само думи, докато не се изпълнят.
Знаеше още отначалото, че всичко, което можех да ти предложа е моето сърце. Съжалявам, че не е достатъчно.
Е, всеки ще върви по своя път. Надявам се, че помниш нещата, които ти казах. Надявам се, знаеш, че всичко казано е искрено, истинско...
Не разбито сърце исках, но дано съм се научила от него. Но не трябваше ли и ти да се научиш от своите грешки?
Не, не мисля това за грешка. Просто мечтаех историята да не завърши така, защото...
...все още съм влюбена в човека, който ми помогна да я напиша...

Ето пак съм замислена в спомени скитам..Потънала в емоции само като се сетя..Имената на приятелите в акъла си викам...Как искам аромата на старите дни да усетя..Нищо няма да е както
преди...Бягахме, но времето хвана ни в своята клопка...
Как искам да върна дните назад..Да бъдем отново малки деца...Как искам да върна дните назад да бъдем с ония големи сърца...
Благодаря ви за всичко винаги ще ви помня...
За вас винаги ще има място в моето сърце....
Бягахме,но времето хвана ни в своята клопка....

четвъртък, 29 октомври 2009 г.


Вали ли? - Не, това бяха моите сълзи...
Искам ли те? - Не, вече те имах...
Щастлива ли съм? - Да, защото си далече!
Мразя ли те? - Не, вече си ми безразличен...
Силна ли съм? - Да, защото успях да се преборя със себе си!