събота, 12 декември 2009 г.


Тази сутрин станах и си направих кафе,гледайки снежинките през прозореца и си мислих дали имам нужда от теб..тук и сега... Но просто реших да почна да прекарвам времето си, да си мисля и да живееш в ума ми като някаква мечта,никога недостижима,като нещо,което просто е дошло ей така да ме научи да живея,показал ми е малките неща от живота и си отиде....
Снощи окончателно реших,че ще сложа край на мислите си за теб..Не не мога да го направя изведнъж,но разбрах ,че вече нищо не е същото или няма да бъде колкото и да ми се иска.... За да има нещо повече и отсрещната страна трябва да го иска...
Аз не искам вече нищо от теб просто искам да не се връщаш повече в сърцето ми, в живота ми.... там където съм аз...
Просто ще си прекарвам времето гледайки как минават дните и ще се чуствам ужасно самотна... Никога няма да бъдеш до мен или поне не така както аз искам да бъдеш....
През април ще станат две години откакто си навлязъл в моя живот...
За съжаление тогава няма да мога да ти кажа нищо,защото съм убедена,че тогава всичко че е безвъзвратно изгубено...както мен самата...
Винаги съм искала да ти кажа и покажа ужасно много неща и да ти успя да ги видиш по друг начин трябваше да те излъжа,за да разбереш... Не съм го искала да живея в тази лъжа....
Тогава бях прекрасен човек,вече явно не съм.. КАква ирония на съдбата нали ?
Исках да видиш част от мен,която не съм показала на никой друг досега, исках просто да си спомняш понякога нощите,когато сме заспивали заедно,нощите когато седяхме до 7 ч. сутринта просто, за да си говориме... Искам да си спомниш,когато преди почти една година се скрахме и за какво за скарахме,ако наистина си разбрал...
Тогава може би ще разбреш какво почуствах аз в този момент,колко излъгана се почувствах да осъзнваш,че през цялото време си бил, да знаеш какво даваш на един човек,а той никога да не го оцени....
И защо ми беше всичко.. ???
Така и не разбрах защо се влюбих точно в тебе,но от тогава аз съм друг човек точно този,който ти опозна за десет месеца,колкото и да не ти се вярва.. Повярвай го...
Всеки път когато погледна назад очите се пълнят със сълзи,но аз си обещавам или поне ще опитам да продължа напред и понякога ще се сещам ще си спомням очите ще се пълнят със сълзи,но трябва да изляза от този ад,в който живея почти две години...
Ако някога се почустваш самотен можеш да си спомниш за лятото и дните след това,когато беше хубавата и красива лъжа,можеш да ми се обадиш,ако имаш нужда от нещо....
А аз ще продължа списъка с нещата,които ми лиспват в теб,ще гледам дните как минават безчуствено и ще продължа да те обичам и да ми липсваш,защото ти си всичко,което помня и от което имам нужда...
Always and forever. !!!!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар