неделя, 21 ноември 2010 г.

Поредният !!!! И той си тръгва.. Отваряш сърцето си за някой друг след толкова години... А какво се оказва ? Той не е по-различен от предният...
Нали???
Колко жалък опит за мен....
Сега отново ще си изплача очите и всичко свършва, той си тръгва аз оставам сама както винаги.. И повече никой няма да получи тази част от мен която някой други са имали...
Някога бях специална за някого... Вече не,вече за никой...
След второто ми разочарование в живота разбрах,че никога повече няма да бъда същата за никой... И разбрах че е по-добре никога да не отварям сърцето си повече... Сама завинаги... Сама сама...
Тази дума винаги ще отеква в мен...
Колко жалко че няма да позволя на никой вече да види същността ми ... Никога няма да бъда щастлива с някой както до сега..
Жалко за мен не за друг...

събота, 23 октомври 2010 г.

Alaways and forever

Време е да празнуваме... Как какво ???
Една година,една година от тази раЗдяла...
Не виждате ли има специален стол за самотата,но упс грешка та тя е тук през цялата година дори и преди това...
За кой има място още...хммм. да смъртта на нашата "любов"..
КОй друг дойде да види кой ???? Всичките ми приятели през тези години...Сълзите най-почетните гости...
И да ето те и теб на който разказвам сега историята...:
Една година не усетих кога мина още си спомням днешният ден мога да го разкажа до най-малката подробност...
Вечерта както обикновено си пишехме и аз знаех,че това е края към 2ч те помолих още малко да останеш,защото знаех,че няма да има други дни и нямаше..успокоение нали ще се видим в събота.. Да ама не...
Сутринта той трябваше да стане рано към 9:30ч имаше някаква работа,стана към 8ч събуди и мен по телефона поговорихме си писахме си отново обичайните неща....Толкова обичах да слушам гласа му,а и той обожаваше моя постоянно ме караше да му кажа "целувам те".Той излезе,а аз към 11 и нещо му написах убийственото писмо в фейсбоок казах цялата болезнена убийствена истина,казах му когато го прочете да ми се обади,той ми звънна преди това да ме попита какво става от страх от реакцията не си вдигнах телефона.Никога не помислих за този ден за последствията не помислих какво следва какво ще стане нищо...
Накрая излязох с приятели бяхме пред НДК-а ядяхме пици и си пишех с него смс-и в които обеснявах положението,извинявах се...Той беше бесен бесен просто....Усещах как плаче разбирате ли как му иде да разбие стената всичко,а сълзите бях и те в мен...
Накрая чухме се за последно... ТОй ми крещеше накрая как ме мрази и съм мъртва за него....
И ето ме сега тук някой вярва ли в щастливия край?
Аз вече не ....
Наложи се да оставя три години от живота си завинаги зад гърба си :)
Винаги ще ми лиспва където и да е винаги ще го обичам...
Историята е малко скъсена никой до сега не я е чувал така както я пиша тук...
И така да вдигнем тост за него,за нас,за убийството на една любов и дано е щастлив там където е :)

вторник, 4 май 2010 г.

За пореден път оставам с убеждението,че няма смисъл да чувстваш нищо.Всичко е загубено така или иначе и той ме загуби и няма смисъл да ме гледа так...И аз се чувствам гадно...Да кофти ми е нали всички завистници това искаха..
Даваш,а не получаваш...
Искаш,а няма...
Всичко което е дошло е временно...
Не вярвах,че някога мога да изпитам нещо към него....
Жалко,но факт...
Успях и понеже той чак когато стана късно разбра и взе пак да ме забелязва...Аз го видях в погледа му как му липсва усмивката ми моите думи...
Разбираш,че си изгубил някого,когото си искал а си приемал за даденост,но е късно...
Жалко,но факт...

събота, 1 май 2010 г.

На един ъгъл разстояние..


Открехвам врата,за да мога да видя какво се крие там...
Мога ли да обичам друг?
Или само се заблуждавам ?
Може и аз самата незнам какво искам,кого търся и дали въобще ми е нужно?!
Врата е отрекхната там са чувствата,които всъщност липсват...
И сега ?....
Какво друго отава? Освен да търся онази така забравена любов защото друга май за мен няма...
Не мога
не искам
нямам нужда
не те обичам
остави ме
върви си...
Колко сложни са объркани чувства или май са породени от липсата на любов...

сряда, 14 април 2010 г.


Само на една жена сe е сбъднала мечтата да попадне на мил,грижовен,красив,любвеобилен,нежен,умен мъж,който я обичал истински..и това е ШИБАНАТА ПЕПЕЛЯШКА!

неделя, 21 март 2010 г.

Бягахме,но времето хвана ни в своята клопка...


Искам да седна и да пиша,а думите не идва мислите ми не идват и сигурно сега пак ще пиша хиляда чернови,но знам че и тук не съм сама.
Искам да посветя няколко много специални думи на специални хора.Тези,които бяха до мен в най-трудните ми моменти и продължават да бъдат,тези с които аз също ще бъда,когато имат нужда..
Нека да припомня как си мечтаехме как ще имаме заедно една голяма къща и как ще живеем заедно спомняте ли си? И не се правете с черен хумор знаете че говоря за вас..
Дори да не се чуваме така често вече и да не се виждаме ми липсвате ужасно много шемети мой...
Искам пак да сме си в Плевен всичко да е както трябва да си пиеме ментата и да се караме с хората по мазите,да се снимаме в тоалетните и да си оф-каме когато спиме заедно на едно легло...
Искам да не както е сега и всички проблеми да изчезнат моментално,но не става..КОлкото и да бягахме живота ни хвана и ни стигна здраво..нЕКА ТОва не ни отчайва за всичко има време и за нас има време...ТО ще дойде нещата ще се наредят...
Колко жалко не мога без вас свикнала съм какво да правя няма с кой друг да се карам така за дребни неща и да се сърдиме...Няма с кой друг тук всякаш не е същото...
Липсвате ми и летните нощи на каската и мола и ментата и всичко това ми липсва...КОлко жалко нали?
Искам едно да ми обещаете,че ако след 4години се срещнем отново и отново бъдем заедно в един град,че всичко ще бъде както трябва че всичко ще е по старо му..Че можем да лекуваме разбити сърца..Нали за това са приятелите,нали ?
Надявам се това да остане така завинаги и да няма повече сълзи и всичко да бъде наред...Да и аз искам да сме пак деца,но не може..
За вас винаги ще има място в моето сърце..ИСкам да върна дните назад но не мога...МОга само да обещая,че за бъдеще ще бъде по-добре аз няма да забравя това което съм обещала..Не го забравяйте и вие и знаете че винаги ще бъда тука...
Благодаря ви за всичко..
Обичам ви !!!!!!!

сряда, 24 февруари 2010 г.

Понякога човек поставя стени около себе си не за да отблъсне околните,а за да види на кои му пука достатъчно,за да пробие стените....

неделя, 7 февруари 2010 г.


За пореден път се убеждам, че човек трябва да вярва на 100% единствено на себе си. Обещанията и постъпките на другите са нещо временно, колкото да замажат положението... колко жалко ....но е факт...

вторник, 26 януари 2010 г.

АЗ продължих напред и загърбих всичко...Направи го и ти и не се проваляй..нЕ СИ САМ


Аз бях там... Знам какво е...
Повярвай ми, тази грешка и ти не прави.
Когато те заболи, гордо изтупай се и напреде продължи!
Аз бях там... И само любовта ме спаси...
Не, не си мисли, че само ти си изплакал толкова много сълзи!
Аз бях там... И трудно се върнах....
Но сега живота с радост прегърнах!
Продължи и ти напред с твоите мечти,
и усмихвай се, когато те боли!
Аз бях там... Знам какво е...
Не, не си мисли сега, че само твоята съдба е тежка!
Това е всеобща болест човешка...
Научи се да виждаш хубавите неща -
изгрева, залеза, приятелите, света -нека те да бъдат твоята мечта!!!
Аз бях там... Не ми харесва...
И ти не прави тази грешка голяма,
защото трудно се лекува тази рана...
Смей се, когато най-силно те боли,
смей се дори душата ти във огън да гори!
Казвай на любимите хора колко много ги обичаш
и недей след фалшиви кумири да тичаш...
Показвай уважението си към всички, които те обичат
показвай им и ти, че много ги обичаш!
Аз бях там...И продължих за теб продължи и ти с
люботта си към мен..
И едва оцелях...
Не си сам, запомни това -
винаги до тебе нека бъде твоята светла мечта и аз бих ти помогнал за това!

петък, 8 януари 2010 г.

Някъде на далече


Когато сънищата свършат се връщам в реалността,където аз и
ти не можем да превъзмогнем гордостта...Но вече е прекалено късно
и назад няма връщане,макар че още копнея за това прекрасно усещане...
Ти знаеш,че те обичам няма смисъл да го отричам...
Не мога да повярвам,че всичко така гадно се случи
и че всичко между нас по толкова тъп начин приключи..
Но такава е съдбата и така ни е било писано..
Но все пак не съжалявам за времето изгубено...
Защото за тези две години ме научи на много неща..
Научи ме как да обичам и как любовта да ценя..
Научи ме да бъда добра,искренна и откровена.
Надявам се и ти да си научил нещо от мен,защото дадох
най-доброто от себе си...И с всеки изминал ден сърцето ми
все повече те желаеше..чуствата ми бяха толкова силни,че не можех
да ги спра и какво се случи с мен дори не можех да разбера..
Но вече всичко е минало...
Нашето време вече изтече....
Всяка вечер преди да заспя се чудя дали и теб те боли от нашата раздяла..
Искам да знаеш,че все още те обичам макар и сърцето ми да е на парчета...