петък, 8 януари 2010 г.

Някъде на далече


Когато сънищата свършат се връщам в реалността,където аз и
ти не можем да превъзмогнем гордостта...Но вече е прекалено късно
и назад няма връщане,макар че още копнея за това прекрасно усещане...
Ти знаеш,че те обичам няма смисъл да го отричам...
Не мога да повярвам,че всичко така гадно се случи
и че всичко между нас по толкова тъп начин приключи..
Но такава е съдбата и така ни е било писано..
Но все пак не съжалявам за времето изгубено...
Защото за тези две години ме научи на много неща..
Научи ме как да обичам и как любовта да ценя..
Научи ме да бъда добра,искренна и откровена.
Надявам се и ти да си научил нещо от мен,защото дадох
най-доброто от себе си...И с всеки изминал ден сърцето ми
все повече те желаеше..чуствата ми бяха толкова силни,че не можех
да ги спра и какво се случи с мен дори не можех да разбера..
Но вече всичко е минало...
Нашето време вече изтече....
Всяка вечер преди да заспя се чудя дали и теб те боли от нашата раздяла..
Искам да знаеш,че все още те обичам макар и сърцето ми да е на парчета...

Няма коментари:

Публикуване на коментар