неделя, 21 март 2010 г.

Бягахме,но времето хвана ни в своята клопка...


Искам да седна и да пиша,а думите не идва мислите ми не идват и сигурно сега пак ще пиша хиляда чернови,но знам че и тук не съм сама.
Искам да посветя няколко много специални думи на специални хора.Тези,които бяха до мен в най-трудните ми моменти и продължават да бъдат,тези с които аз също ще бъда,когато имат нужда..
Нека да припомня как си мечтаехме как ще имаме заедно една голяма къща и как ще живеем заедно спомняте ли си? И не се правете с черен хумор знаете че говоря за вас..
Дори да не се чуваме така често вече и да не се виждаме ми липсвате ужасно много шемети мой...
Искам пак да сме си в Плевен всичко да е както трябва да си пиеме ментата и да се караме с хората по мазите,да се снимаме в тоалетните и да си оф-каме когато спиме заедно на едно легло...
Искам да не както е сега и всички проблеми да изчезнат моментално,но не става..КОлкото и да бягахме живота ни хвана и ни стигна здраво..нЕКА ТОва не ни отчайва за всичко има време и за нас има време...ТО ще дойде нещата ще се наредят...
Колко жалко не мога без вас свикнала съм какво да правя няма с кой друг да се карам така за дребни неща и да се сърдиме...Няма с кой друг тук всякаш не е същото...
Липсвате ми и летните нощи на каската и мола и ментата и всичко това ми липсва...КОлко жалко нали?
Искам едно да ми обещаете,че ако след 4години се срещнем отново и отново бъдем заедно в един град,че всичко ще бъде както трябва че всичко ще е по старо му..Че можем да лекуваме разбити сърца..Нали за това са приятелите,нали ?
Надявам се това да остане така завинаги и да няма повече сълзи и всичко да бъде наред...Да и аз искам да сме пак деца,но не може..
За вас винаги ще има място в моето сърце..ИСкам да върна дните назад но не мога...МОга само да обещая,че за бъдеще ще бъде по-добре аз няма да забравя това което съм обещала..Не го забравяйте и вие и знаете че винаги ще бъда тука...
Благодаря ви за всичко..
Обичам ви !!!!!!!