вторник, 4 май 2010 г.

За пореден път оставам с убеждението,че няма смисъл да чувстваш нищо.Всичко е загубено така или иначе и той ме загуби и няма смисъл да ме гледа так...И аз се чувствам гадно...Да кофти ми е нали всички завистници това искаха..
Даваш,а не получаваш...
Искаш,а няма...
Всичко което е дошло е временно...
Не вярвах,че някога мога да изпитам нещо към него....
Жалко,но факт...
Успях и понеже той чак когато стана късно разбра и взе пак да ме забелязва...Аз го видях в погледа му как му липсва усмивката ми моите думи...
Разбираш,че си изгубил някого,когото си искал а си приемал за даденост,но е късно...
Жалко,но факт...

събота, 1 май 2010 г.

На един ъгъл разстояние..


Открехвам врата,за да мога да видя какво се крие там...
Мога ли да обичам друг?
Или само се заблуждавам ?
Може и аз самата незнам какво искам,кого търся и дали въобще ми е нужно?!
Врата е отрекхната там са чувствата,които всъщност липсват...
И сега ?....
Какво друго отава? Освен да търся онази така забравена любов защото друга май за мен няма...
Не мога
не искам
нямам нужда
не те обичам
остави ме
върви си...
Колко сложни са объркани чувства или май са породени от липсата на любов...