сряда, 20 април 2011 г.


Любовта, измерена с колко и какво е дадено и получено, прилича на пазарлък. Грозен, махленски. Истина е, надеждите и желанията ни често не се оправдават. Не и в размерите, в които ни се иска. Почти винаги, единият чувства и осмисля Краят преди другия. И от това боли, къде сърцето, къде Егото.

петък, 8 април 2011 г.

Изтрих те с двойна гума...

Изтрих те с двойна гума от сърцето си
като ненужна правописна грешка.
Но скъса се хартията там, гдето ти
оставила бе нещо страшно тежко.
През дупката днес духа само вятърът.
Да, вятърът на зла обида духа.
О колко ли е скъсана душата ти,
изтрила толкоз образи! Тя, куха,
навярно зее накъде дълбоко в теб
(ако изобщо още съществува)!
Обидно е! И грозно и жестоко е
с такива думи с теб да се сбогуваме.
Със теб — мечтата, любовта, утехата,
която сам създадох в свойте нощи.
Но ти бе само на мечтата дрехата.
А със самата нея — нищо общо…
Изтрих те от душата си. Завинаги!
Но само теб — пародия на обич.
Оназ, Мечтата жива, неизстинала,
остава да върви пред мен. До гроба.

Дамян Дамянов