четвъртък, 29 септември 2011 г.

Може би сами сме си виновни за разочараванията... защото възлагаме прекалено големи очаквания на хора, които дори на половина не могат да ги оправдаят !

понеделник, 19 септември 2011 г.

“Това,че някой не те обича по същия начин, по който ти желаеш,не значи,че не те обича с цялото си сърце” Друг е въпросът дали това негово “цяло сърце” ти е достатъчно

понеделник, 12 септември 2011 г.

Понякога ми се иска да върна времето назад. До същия ден,миналата година,когато бях цялата щастие,благодарност и любов. Има какво да променя,но може би дори не бих. Бих го изживяла отново. Като последният ден,в който се чувствах аз и бях цяла.. Само,че този път щях да знам. Тогава не знаех,че това е край и начало.. Питат ме как така помня още? Как да не помня,отговарям. И щастието се помни,понякога.


неделя, 11 септември 2011 г.

“Знаеш ли кое му е най-лошото на това да пътуваш винаги сам?”,попита ме едно момче преди време и продължи,без да изчака отговор
“В началото е малко дискомфортно,но с времето свикваш... Да пътуваш,да се храниш, да спиш сам... Не само свикваш,но и започва да ти харесва...”
“Знам” отговорих...

четвъртък, 8 септември 2011 г.

‎"Това, че никога не те вижда обрината, пияна или рошава, не значи, че не те вижда истинска. "

вторник, 6 септември 2011 г.

“Трябва да си казваме,когато нещо ни се отнема.. Помага”
Казаха ми веднъж. Сега се чудя кое ще ме направи по-силна: да си кажа или да замълча...

събота, 3 септември 2011 г.

"Не се получи. точка."
Няма нужда от виновни.
Дори времето може да си отдъхне-
не беше то причината, нито следствието.
Не се получи. това е. Повече няма.
Какво ще ни помогнат тук кривите сметки?
Нищо! Най-много да развалят хубавото.
Не се получи. Така просто е. Така истинско.
Така свободно от извинения, от оправдания...
Не се получи. Точка.
Спрете да задавате въпроси.
Каква история очаквате да ви разкажа
не-сбъдната ли?