неделя, 30 октомври 2011 г.


И пак си мислех,че много ще плача,че много ще боли...
Но просто забих тъп поглед в земята,пушех си цигарата и казах "Добре... Няма нищо"...
Все едно имам бутон OFF и някой го беше натиснал.. Беше ме изключил за всички емоции свързани с него...
Дори днес през съзнанието ми минаха само спомени...
Нито болка,нито звук...
Само спомени...
Дори не чух звука на сърцето ми,което се разбива...
Или може би то беше разбито прекалено отдавна,а лепенките просто бяха временни...

Няма коментари:

Публикуване на коментар