вторник, 29 ноември 2011 г.


"така и не успях да те разсмея. провалих се.
а аз никога не се провалям.
имам нужда от сбогуване. повече от всякога.
и от мечти."
Millita’s blog

четвъртък, 17 ноември 2011 г.

"It makes you so vulnerable. It opens your chest and it opens up your heart and it means that someone can get inside you and mess you up. You build up all these defenses, you build up a whole suit of armor, so that nothing can hurt you, then one stupid person, no different from any other stupid person, wanders into your stupid life… You give them a piece of you.. They didn`t ask for it. They did something dumb one day, like kiss you or smile at you, and then your life isn`t your own darkness, so simple a phrase like “maybe we should be just friends” turns into a glass splinter working its way into your heart. It hurts. No just in the imagination. Not just in the mind. It`s a soul-hurt, a real gets inside you and rips you apart pain. I hate love"
Neil Gaiman


Има сълзи, които чакат да бъдат изплакани...и ще бъдат!
Има сърце, което мълчи. Защото няма правото да говори. И ще си мълчи.

понеделник, 14 ноември 2011 г.

сряда, 9 ноември 2011 г.


Време е да се върна към стария живот,старата музика.. Предишните улици,хора и места...
Живот,който не включва ТЕБ !!!

понеделник, 7 ноември 2011 г.

"Никой не може да каже какво точно те превръща в друг човек. Никой не може с думи да опише онзи тъжен и самотен период от животати, прекаран в ада. Няма рецепти как да се промениш. Просто оцеляваш. Или умираш."
СТИВЪН КИНГ - "Сблъсък"

четвъртък, 3 ноември 2011 г.

... (за) платоничната любов


... Нищо не е тъй мощно като връзката, която никога не ще бъде консумирана.

Платоничната любов е нещо повече от това цял живот да си падаш по някого, защото не сте имали възможност да се чукате. Платоничната любов не е просто фрустрирано желание, не е време спряно в момента на посягането. Платоничната любов е пропуснатото вечно щастие, отделено от теб с бодливата тел на хиляди “ако” … Ако бях казала: как го пиеш кафето… Ака беше отвърнал: предпочитам го сутрешно…
Точната кардиограма на платоничната любов е фаталното съзнаване, че щастието е било на една ръка разстояние, но си го оставил да мине необезпокоявано. Красотата на безвъзвратното завиване зад ъгъла. То даже се е обърнало и ти е намигнало, но ти си запазил спокойствие и достойнство и сега ти иде да се гръмнеш в гордо вдигнатата глава. Потъваш в сладката болка, че сам си се прецакал, обаче лекичко и подличко те отрезвява мисълта, че “ако” все пак въвежда условно наклонение и че може би условията нямаше да ти харесат чак толкова…

Не се лъжете – една мечта не може да се внедри в промишлеността на живия живот, без да изгуби от безсмъртието си. Платоничната любов е вечна, защото не може да бъде вгорчена от хинина на навика, скуката и изневярата. Тя никога няма да бъде пробвана в реални условия – никой краш тест няма да я смачка, манекенът на шофьорската седалка винаги ще си остане цял и усмихнат. Платоничната любов ни връща вкуса за живота, припомня ни колко много означават малките неща. Един портокал с часовников механизъм, който винаги ще се нулира секунда преди взрива.

Защото платоничната любов също е заредена еротично, тя не е академична и хладна, както смятат някои невкусили от нея. Платоничният любовник е ключът към перманентната емоционална зареденост. Не можеш да му изневериш, не можеш да му изпуснеш потресаващия пръстен с инициалите в канала и да трябва да отвива оная капачка под мивката, не можеш да му настъпиш хамстера или да му изпереш любимата бяла риза в тандем с лилавата си нощница.

Някои смятат, че платончната любов е убежище за прекалилите, алказелцерът за махмурлука на еднократните връзки без име. Може. Но фактът, че обичаш много чисто и безкористно, някакси те изкупва от тази виновност. Щастлива си от факта, че той диша някъде по същата земя и дъхът му пречиства атмосферата, затваря дупката в озоновия слой… така както сълзите ти за него неутрализират петрола в световния океан.

Платоничната любов е неконсумирана, но това не значи, че е несподелена. Ти твърдо вярваш, че ако не беше тази куца карма, тези спечени обстоятелства и – най-вероятно - дебелата му жена, отдавна да сте дали нежни имена на всички домакински уреди, примерно, за да си ги поисквате и подавате, без да разваляте магията. А фактът, че той те вижда като бяло привидение зад синята завеса –като Ева в секретарски костюм, объркала овощната символика в полза на по-екзотичното - не означава, че не те познава.

Това, че никога не те вижда обрината, пияна или рошава, не значи, че не те вижда истинска.

Той просто те вижда такава, каквато си била, преди многото необмислени отдавания и преждевременни сбогувания да направят сърцето ти на швейцарско сирене. Вижда те, каквато си била, когато си имала сили да четеш книжки и да зaсичаш време на залеза. Преди мирното съвместно съществуване с някой да превърне съботата ти в безкрайна презентация на домакински уреди с идеална цел. Пред един-единствен зрител – плюшения слон, на който му е паднало оченцето, но и на него платоничният любовник може да му го залепи. Само той знае как.

Платоничната любов е мираж в пустинята от контактни спортове, където колкото по-хубаво е било чукането, толкова по-тъжно е на сутринта. Платоничният любовник не може да стане 100 кила, да се оригва след ядене и да заспи, преди ти да свършиш. Дори напротив – ако добрата техника означава забавяне на мига на блаженството, платоничният любовник е най-добрият техничар в света, защото отлага ad infinitum. Затова, научете се да обичате платонично. Това ви гарантира цял един живот на предоргазмено плато…