понеделник, 31 декември 2012 г.

Оскар Уайлд, "Портретът на Дориан Грей"

Натръхвах с всеки ред,който прочитах... Нямам думи да опиша този роман....
Иска ми да се бях живяла в тази епоха,да спя до късно следобяд,вечерите...И разговорите,които са се водели са толкова.... различни...
Забравихме ли да говориме,да разговаряме,а да слушаме ?
Време... хората са имали време... А днес всички бързат,незнайно за къде...
Тази книга ме накара да се замисля над много неща от нашето ежедневие до покварата на човешкия живот,поради липсата на човечност...
Когато художникът разказваше за портрета си и трагдиите на любовтта,се замислих...
Рисувах,когато бях напълно и завършено щастлива... Правех най-красивите и точни рисунки и икони... Момента,в който света ми се срути под краката,вече 4 години,никога не се опитах да хвана молива отново,в този момент пишех... Болката пишеше,щастието рисуваше...
Това са само част от подчертаните цитати...
Книга,която си заслужава всеки ред,която трябва да притежавате:

“Една от най-великите житейски тайни е умението да лекуваш душата посредством сетивата и да лекуваш сетивата посредством душата.”

“Колко странни хора сте вие, художниците ! Правите всичко възможно,за да спечелите известност. Но щом я постигнете,сякаш искате веднага да се отървете от нея.”

“Но красотата,истинската красота,свършва там,където започва интелектуалното изражение.”

“С времето заобичах потайността. Тя сякаш е единственото нещо,което може да направи съвременния живот загадъчен или пленителен. Достатъчно е човек да потули нещо най-необикновенно и то става прекрасно.”

“... една от прелестите на брака е,че той прави живота в лъжа абсолютно необходим за двете страни...”

“Смехът не е лошо начало за едно приятелство и определно е най-добрият му завършек.”

“Аз подбирам приятелите си по приятната външност,познатите по добрия им нрав,а враговете си заради острия им ум.”

“.... по принцип сме неспособни да приемаме у другите хора недостатъците,които притежаваме сами....”

“В безумието си ние разграничихме душата от тялото и измислихме вулгарния реализъм и празния идеализъм..”

“Живеем във време,когато хората възприемат изкуството като форма на автобиография. Изгубили сме способността да чувстваме абстрактно красотата.”

“Верните в любовта признават само тривиалната й страна. На неверните са отредени великите й трагедии.”

“Винаги ли ! Това е ужасна дума. Разтрепервам се,щом я чуя. Жените я употребяват с огромно удоволствие. Те опошляват всяка романтична страст,опитвайки са да й придадат продължителност до гроб..... единствената разлика между прищявката и вечната любов е,че прищявката трае малко по-дълго.”

“Зад всяко прекрасно същеество на този свят винаги се крие някакъв трагизъм. И най-скромното цвете се ражда и разцъфтява в болка...”

“За да си възвърне младостта,човек просто трябва да повтори своите някогъшни безумства.”

“В наше време повечето хора умират в резултат от някакво противно,криворазбрано благоразумие и твърде късно осъзнават,че единственото,за което не бива да съжаляват,са собствените им грешки.”

“Тя непрекъснато беше влюбена и тъй като не бе имало случай някое от многобройните й страстни сърдечни увлчения да бъде споделено,бе успяла да запази всичките си илюзии.”

“Днес хората са наясно с цената на всяко нещо,но нямат представа за стойността на каквото и да било.”

“Мъжете се женята от скука,а жените се омъжват от любопитство. И едните, и другите остават разочаровани.”

“Никоя цена не е прекалено висока за едно ново усещане.”

“Отначало децата обичат своите родители,но когато порастнат,започват да си съдят и рядко,много рядко им прощават.”

“Що се отнася до проваления живот,то провален живот е само онзи,чието развитие е било спряно. “

“Ако искаш да принизиш нечия душа или да развалиш нечий характер,достатъчно е да започнеш да го поправяш.”

“Когато сме щастливи,ние винаги сме добри,но когато сме добри,невинаги сме щастливи.”

“Цигарата е съвършеният вид съвършено удоволствие. Предлага ти изтънчена,фина наслада,но те оставя донякъде неудовлетворен.”

“Винаги има нещо смешно в чувствата на онези,които сме престанали да обичаме.”

“Винаги можеш да бъдеш мил с хората,на които не държиш.”

“Единственото очарование на миналото е в това,че е минало.”

“Ако една жена се омъжва повторно,то е защото е ненавиждала първия си съпруг. Ако един мъж се жени повторно,то е защото е обожавал първата си съпруга.”

“Жените ни обичат заради нашите недостатъци. Ако ги имаме в достатъчно количество,ни прощават всичко,дори интелекта.”

“Животът е едно безкрайно разочарование.”

“Един мъж може да бъде щастлив с която и да е жена,стига да не я обича.”

“Достатъчно е човек да бъде посредствен,за да стане популярен.”

“.... ние жените обичаме с ушите си,а вие мъжете обичате с очите си,ако изобщо сте способни да обичате....”

“Любовта живее чрез повторението,а повторението я превръща в изкуство. А и на всяка любов винаги трябва да гледаме като първа.”

“Че макар пеперудата веднъж да си поопърлила крилцата,тя отново пърха около пламъка.”

“Жената е готова да флиртува с всеки,стига да знае,че е наблюдавана.”

“...всички пътища свършват на едно място... разочарованието....”

“.... каква полза има човек да спечели всичко на този свят,ако загуби душата си....”

“Старостта е трагична не защото старееш,а защото оставаш млад.”

сряда, 19 декември 2012 г.

Бъди горд, че си българин - монолог на Георги Калоянчев!


“Безбройни са световните кръговратности, в които се вре человек из своя си живот. Докато е малък человек, стига да протегне ръчичка, да се усмихне или просто да каже „мама” и всички го трупат с похвали. И колкото повече се източва человек, колкото по-голям става, толкова повече похвалите намаляват, за да се изгубят на края, кой знае къде по трудните друмища на голямата световна похвала, за да се разпилеят в глупашки битки, наивни победи и безплодни занятия. Кога мравката срещне мравка, тя я докосне с краченце, за да й каже, къде има зрънце, тревичка или сладко коренче. 

Кога се срещнат две пчели, те танцуват разни танцове, за да си съобщят, къде има повече цвете и прашец. А ние, людете,твари уж умни и разумни, все тичаме нанякъде, все не ни остава време за человешка приказка, за крехката радост от окуражителния поглед, за един единствен лъч на взаимно разбирание и топлинка.

А колко разумно може да бъде, дами и господа, ако се поспрем за малко от тая непрекъсната гонитба на наивна слава, власт, богатства, ако проумеем пропилената на това неписано ръг насам, ръг натам, ако си спомним, че тичащият человек не само трудно диша, но и трудно се смее, че дори и влюбените, когато се целуват, се спират на място.

Лъжовен е тоя свят, господа, лъжовни са хората, но най-лъжовно е времето. Чака то человека да се захласне в нещо красиво, във влюбени очи, румен залез и хоп, тури му бръчка на лицето, резка на душата, бяло му плисне в косите, залепи му печално устни.
Какво си викате, а? Калата какви ги приказва, колко е нещастен?!?

Нищо подобно, млади хора! У мене няма боязън!

В тялото на всеки един от нас има толкова много фосфор, че от него могат да се направят 2000 клечки кибрит. Представяте ли си, какъв огън ще бъде това? А ние какво? Тук драснем клечка, там драснем клечка и накрая последната догаряща клечка лекичко пада в премръзналите ръце на стария човек...
Мой беден български народ, в душата ти препускат хладни ветрове, в нивята ти кълнят бурени, в домовете ти кълне безверие.
Мой нежен и раним български народ, надарен и търпелив, лъган и ограбван, от светове и интереси, от чужди съветници и свои безбожници, мой нещастен български народ!

Ний, твоите чеда, където и да се намираме, граничим с България, и на тая граница митничари няма. На тая граница стои нашата съвест, нашата доблест, нашата толерантност, гробовете на тия, които са били преди нас и люлките на тия, които идват след нас.
Мой нещастен български народ, заради страданието ти – поклон!

Уважаеми дами и господа, когато няма хляб, има една стара приказка: „Имало едно време един дядо и една баба…”, когато няма сол, има сълзи и от тях ще добием, но когато няма вяра, тогава е страшно. И когато нямате хляб, аз ще ви обичам, и когато нямате работа, аз ще ви обичам, и когато се чудите, как да свържете двата края, аз ще ви обичам. Спомнете си, че някой някъде ви обича, че тази страна ви обича – слънцето, небето, цветята, горите, полята, морето. Че България ви обича. Млади хора, дано във вашите спомени звъни понякога и моят гласец. Дано във вашия път напред се гушне някъде и моя милост. Дано когато ви е доста тъжничко, или веселичко, си спомните за оня стар господин..."




неделя, 2 декември 2012 г.

Неделя вечер

Неделя вечер е ... Чаша  вино и време само за себе си...
Отворих прозорецът,за да мога да слушам как вали навън,не ме интересуваше,че е студено...
Обичам да прекарвам наделите сама.... Намирам време за размисъл,само и единствено за моите самотни мисли...
Напоследък ми липсва организираност...
Липсва ми и това да има кой да ме прегърне в неделя вечер,за това почнах да обичам да съм сама с виното...
Липсата ще кажете е относително понятие,или е временно,или спираш да я усещаш... Мога да извадя теории и твърдения,практика дори ще изпиша доста...
Но понякога просто и ясно е липса без други обяснения....
Но защо ми е ще попитате,защо трябва да ми липсва нещо,когато мога да имам всичко ?
Да, НО /винаги има едно НО и едно АКО/ ако нищо не ти липсва ще забравиш чувството,бързо ще станеш претъпкан и всичко,което имаш ще почне да се пръска по шевовете,ще иска да излезе от теб... Именно както няма да познаваме щастието,ако няма болка и страдание,също е и с липсата...
Човек винаги живее с липсата на нещо или някого и почти никога не свиква с нея....
Може би сами сме си виновни,може би сами стигаме до това състояние....
Но само за липсата искам да мисля тази вечер,ако имаше някой тази вечер щях да споделя всички тези мисли с него..
Може би това е моята липса,точният човек,точното място и всичко останало,прекалено много мисля,когато мисля пиша....
А това е месеца изпълнен с най-много любов...

събота, 1 декември 2012 г.

01.12.2012

Декември мирише на мандарини... Напомня ми за Коледа... Искам само Бялата Коледа и топлината от огъня,настръхващо прегърната и чаши с вино....


Днес вече е Декември,последният месец от годината.... последният месец да поправим всичко старо и счупено,да се поучим от грешките си, да дойде момента за равносметките и да остане надеждата,че от другата година ще е по-добре...
Надежда,която оставям в тази година, защото всяка година си мисля,че ще е по-добре,а всъщност нищо не се променя...
Грешките,които ще повторим и следващата година...
И тъй като отложиха края на света,добре е да знам,че Париж е още във Франция и  още има шанс да го посетя...
И тъй като няма да има край,а аз трябва да се срещна със страховете си...
Мисля,че Жору е прав трябва да почна да се разхождам без да ме интересува и най-вече трябва да го правя по-често... Може би все по-рядко ми остава време за разходки насаме с мислите ми...
Декември е трябва да е Коледно,а не да се вълнувам от такива мисли... Време е за коледните мисли и желания,въпреки че Коледата май отдавна не се усеща в сърцата на хората,липсват им усмивките по лицата,вълнението....
Надявам се коледното ми настроение не е толкова привидно изкуствено,колкото изкуствената елха вкъщи....

събота, 6 октомври 2012 г.

06.10.2012

Ще си позволя да го цитирам:
"Защото тя-жена ми,е очарователна,тя е красива и успяла,тя е майка на детето ми,тя е всичко,което исках и всичко което имахме се изчерпа много отдавна,толкова отдавна,че съм забравил горчивият вкус на началото,усещането за тръпката,за пеперудите в стомаха ми.... Докато тя-Жената,любовницата ми, момичето,което виждам в нея. Мога да я наричам с много имена,мога да я гледам постоянно,мога да я науча на всичко,мога да бъда с нея завинаги,каквото и да рече това,ако изобщо съществува завинаги. Тя,която се показва пред мен такава,каквато е била преди разни идиоти да превърнат сърцето и в швейцарско сирене... Искрена и чиста,като дете,и точно така се смее и да я гледам така докато отпива от виното си.... Мога я да описвам в хиляди,милиони думи,но те никога няма да достигнат до нея,защото тя,както и аз сме обречени на други. Дори някога да разбере,дори аз да загубя всичко,за да бъда с нея,дори... дори... Времето ще покаже,но аз отдавна съм загубил вярата в това,защото ще я гледам само от разстояние,ще докосвам аромата й ,когато минава край мен и дълго ще оставам загледан в походката й ... и ако евентуално се обърне,никога няма да срещне моя поглед... никога няма да разбере,че е за нея... ще остана студен,за да знам,че така ще е до мен за по-дълго... защото тя е като вятъра,като водата,а опитвал ли си някога да хванеш вятъра,да задържиш водата между пръстите си.... не можеш нали ? така и никога не можеш да я задържиш,защото тя е свободна и волна.. а той... той си мисли,че я е задържал,че ще остане с него завинаги... горкия заблуден глупак... още не е осъзнал истината... не е прогледал отвъд нея... не е прочел между думите... а няма по-голяма болка от заблудата..."

из "Любовта трае три години"

Прочитайки “Любовта трае три години” на Фредериг Бегбеде съм очарована как е описан краят на една любов,погрома на брака,аз тази която отрича брака съм очарована... Аз попадайки в капана на отричането и любовта.... Дали в отчаянието си се връщаш при този,който те обича,когато не можеш да си с този,който обичаш. Любовта не трае три години,трае толкова,колко съумееш да я задържи:



"Любовта е предварително изгубена битка."


"За да можеш да караш пиян,е достатъчно да се целиш между сградите."

"Празниците са дадени на човека,за да може да прикрива мислите си."


"Как съм могъл да се оставя животът ми до такава степен да зависи от обстоятелствата ? Често разправят,че “трябвало да се справим с обстоятелствата”.Аз пък казвам,че единственият начин да се справиш,е да убиеш обстоятелствата."

"Аз съм мъртъв човек. Сутрин се събуждам с неудържимо желание да спя. Обличам се в черно,защото сам жалея себе си. Нося траур за човека,който можех да бъда..... Вече не се усмихвам. Нямам сили. Аз съм мъртав и погребан. Няма да имам деца. Мъртвите не се разможават. Аз съм мъртвец,който се здрависва с разни хора из кафенетата. Аз съм един по-скоро радушен и доста зиморничав мъртвец. Мисля си,че съм най-печалното същество,което някога съм срещал."

"Погледът й беше умоляващ, печален, влажен, укорителен, съкрушен, тревожен, отчаян, невинен, горд, презрителен и все пак си оставаше син. Никога няма да забравя този поглед,който откриваше болката. Ще трябва да се науча да живея,като мъкна на гърба си тази подлост. Човек съжалява онези,които страдат,но никога онези,които причиняват страдание."

"Ще ти се никога да не се е случавало. Ще ти се да натиснеш командата Delete и животът ти да започне отначало. Защото,когато караш някого да страда,най-много страдаш самият ти."

"Сбогом,очарователни моменти, трябва да се откажем от нежните имена,които сме си измисляли, да изгорим снимките от сватбеното пътешествие, да спираме радиото, ако пуснат песента,която сме си припявали заедно."

"Ще се целунем по бузите като стари приятели. Ще седнем да изпием по едно кафе,все едно че светът не се е сгромолясал. Край нас хората ще продължават да живеят. Ще разменим по някоя закачка,сетне ще се разделим както обикновено,но този път завинаги. “Довиждане” ще бъде последната наша лъжа."

"Мъжът е едно ненаситно животно,което се колебае от какво би могло да се лиши. Ако жените бяха по-хитри,щяха непрекъснато да им отказват и по този начин да ги принуждават да тичат след тях до живот."

"Любовта приключва в момента,когато стане невъзможно да се върнеш назад. Именно така човек си дава сметка:изтекла е много вода,престанали сте да се разбирате взаимно. Скъсали сте,без дори да си дадете сметка за това."

"Дълго време едничката ми цел в живота бе да се саморазрушавам. И ето че веднъж ми се прииска щастие. Ужасно е,срам ме е, простете ми,но един ден изпаднах в плен на вулгарното изкушение да бъда щастлив. По-късно разбрах,че това е най-добрият начин да се саморазрушиш."

"Любовта представлява една великолепна катастрофа: знаеш,че пред теб има стена и въпреки всичко даваш газ. Тичаш право към своята гибел с усмивка на уста. С любопитсво очакваш кога точно ще гръмне всичко. Любовта е единствното предварително програмирано разочарование,единственото нещастие,което вски може да предвиди и всеки път желае отново."

"... Но такава е истината: няма нищо по-страшно от това да обичаш някого,който не те обича- и в същото време това е най-прекрасното изживяване. Да обичаш някого,който те обича,си е чист нарцисизъм. Да обичаш някого,който не те обича, е любов."

"Кое е по-страшно: да правиш любов,без да обичаш или да обичаш,без да правиш любов?"

"Човек трябва да вземе решение: или да живее с един човек или да го желае. Не може да желае нещо,което има,това е противоестествено."

"Според мен целият проблем с любовта е тъкмо в това: за да бъдеш щастлив,се нуждаеш от сигурност,а за да си влюбен се нуждаеш от несигурност."


"- Защото нямаме бъдеще. Погледни как бягат секундите,които ни делят от нещастието... Разполагаме с три години,за да се обичаме..."


"Ето ви един съвсем прост тест,за да разберете дали сте влюбен: ако след четири-пет часа,прекарани без вашата любовница,тя започне да ви липсва,това означава,че не сте влюбен-ако бяхте,десет минути раздяла биха били достатъчни,за да направя живота ви непоносим."

"Можеш да се разделиш завинаги с някого,да погазиш всичките си клетви и да си седиш пред него,все едно че нищо не се е случило."

"... една креватна история може да се превърне в любовна история,обратното в твърде малко вероятно."

"... колко пъти да ти повтарям,че ме е страх от теб. Сам разбираш,че любовта ни е прекрасна,защото е невъзможна. В момента,когато стана твоя,ти ще престанеш да ме обичаш."

"Колкото повече се стараеш да бъдеш влюбен,толкова по-разочарован си,когато всички свърши."

"- Ти страдал ли си от любов?

- Добре знаеш,че не. Никога не съм се влюбвал. В това е моето нещастие.

- Понякога ти завиждам. Аз пък никога не мога да остана влюбен,а това по-страшно."

"Съпрузите вечерят,любовниците обядват."

"От определено ниво на болка нататък човек губи всичката си гордост."

"Научих преди всичко,че за да бъдеш щастлив,трябва да си бил много нещастен. Без чиракуване,без болка щастието не е трайно. Любовта,която трае три години,е любов,която не е изкачвала планини и не потъвала на дъното,а е паднала наготово от небето."

вторник, 18 септември 2012 г.

Съжалението и безразличието е всичко,което остава след любовта... или поне от усещенето,че е имало такава... а това е трагично....

вторник, 28 август 2012 г.

Denial

Доста често единственото,което ни спасява е работата,заетостта... Това е най-отричаното бягство от себе си....

четвъртък, 23 август 2012 г.

Винаги съм се питала има ли разлика между голямата и истинската любов....... Голямата любов се случва един път в живота и след нея се чувстваш размазан.. Дълго време не можеш да станеш и да се отърсиш да осъзнаеш къде се намираш... Голямата любов е тази,която те учи да живееш,тази която ти дава прекрасните споделени мигове,дълги нощи и много утрините заедно в приказки... голямата любов е именно тази с която няма да остарееш... би било повече от непоносимо да живееш със второто си аз,защото нещата,които мразиш и ненавиждаш в другия и знаеш,че ги имаш и ти,но въпреки всичко обожаваш да се будиш до него... след нея не ти остава нищо друго освен да прибереш прашните албуми, усмихнатите спомени,подаръците,времето и всичко,което е останало и не е останало след нея и да го скриеш дълбоко на тавана или най-добре в мазето и да се надяваш да умрат от влагата там... от време на време,за да си спомняш,че си жива може да чистиш мухъла...
Докато истинската любов... ооо ти вече си повече от готова за нея,през теб за минали  и други малки любови,които са те усъвършенствали и направили такава каквато си сега,жена която знае какво иска...
Истинската любов също те оставя без дъх,също ти причинява тези пеперуди в стомаха,които не питат: "Може ли да те обичам"....
Истинската любов ти дава сили след като стадото слонове,което е минало през теб,успява да те изправи на крака и да те извади от черупката в която си се затворила много,много отдавна...
Дава ти шанс да бъдеш себе си,без страх.... тази любов има реалния шанс да завърши с горчиво и двойка бастуни....

петък, 17 август 2012 г.

Призраци от миналото....

Когато сложим някой в x-списъка той непременно става забранена територия,но поради една или друга причина ти не спираш да подържаш отношения с него... Моето лично мнение,колкото и дебилно да звучи,че скъсаш ли с някой,той трябва да бъде изтрит от указателя,дрехите да бъдат изпрани,снимките на който си щастлива- унищожени безследно..... Не трябва да има нищо,което да припомня за миналото щастие,да запазваш хубавите спомени в съзнанието си и всеки по живо по здраво... ако ти е оставил прекалено много болка намираш начин да е заличиш и скриеш толкова дълбоко, дори от самата себе си. Независимо колко близки сте били с някого той е минало,което не трябва да бъде повтаряно никога... Ако все още държиш на него и не те е наранил прекалено болезнено пращате си честитки за рожденните дни и празниците,здравей-здрасти и това е .....Съдбата е жестока и независимо колко си бил близък с някого и колко сте се обичали,колко невероятен е бил секса,той е минало,той е там единствено и защото трябва да е там. Защото твоя живот продължава,защото една среща с него е крачка назад....без значение дали имаш ластици или не...

До последно ще държа на това,че когато въпросния бивш те търси значи иска нещо,било то секс или просто къде да си излее душата,той иска нещо... Може за мен да не означава нищо,но отсрещната страна сигурно го разбира погрешно... И не няма такова нещо като приятели,или все още има химията,която не се е изпарила през прозореца или има очаквания,ако има едно голямо нищо всеки ще е доволен от сегашния си живот.... което изобщо не означава,че не си продължи живота си... но защо по дяволите ти е да имаш каквито и да било отношения с този човек,та не сте ли имали прекалено много.... не сте ли си казали всичко останало...
И никога,ама никога не трябва да срещаш миналото с настоящето....
Може да се окаже прекалено скъп и луксозен обяд...
P.S. със сигурност си противореча,но за себе си прекратих всякакви взаимоотношения с моето минало и ако не ми се налагаше нямаше вероятно дори да се виждам с него и да му пращам честитки...

петък, 22 юни 2012 г.

Колко е просто: трябва да намеря перфектният непрфектен за мен,който да ме приема с моите безбройно много дефекти

вторник, 19 юни 2012 г.

“Хората,които са достатъчно луди да си мислят,че могат да променят света,са тези,които наистина го правят.”


“Here’s to the crazy ones. The misfits. The rebels. The troublemakers. The round pegs in the square holes. The ones who see things differently. They’re not fond of rules. And they have no respect for the status quo. You can praise them, disagree with them, quote them, disbelieve them, glorify or vilify them. About the only thing you can’t do is ignore them. Because they change things. They invent. They imagine. They heal. They explore. They create. They inspire. They push the human race forward. Maybe they have to be crazy. How else can you stare at an empty canvas and see a work of art? Or sit in silence and hear a song that’s never been written? Or gaze at a red planet and see a laboratory on wheels? While some see them as the crazy ones, we see genius. Because the people who are crazy enough to think they can change the world, are the ones who do.”
Steve Jobs

неделя, 20 май 2012 г.


Повече не е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или с другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам: „Това е животът!”

Мислиш си, че някой е разбил сърцето ти. Може и да е така. Но това се случва само на хората, които още имат сърца. Кървящите сърца са привилегия само на специален вид хора. Останалите нямат грижи. Но и сърце…

Лъжеш се, че болката е наказание. Всъщност, болката е доказателство - че ни има. И че в гърдите ни има нещо, което може и да кърви. Но може и да излъчва светлина…

Надяваш се, че времето лекува. Ако беше така - най-възрастните щяха да са и най-щастливи, не мислиш ли?! А най-щастливите, всъщност, са децата. И всички останали, които не са позволили на Времето да им постави пълна упойка. Преди лечението…

Ранена си и душата ти желае мъст. Това е само най-лесното решение - но не и най-правилното. Благородството да не сме отмъстителни и зли е като да си рус по рождение - дори да боядисаме косите си в много по-тъмен цвят, ние винаги ще знаем, че корените ни са светли.

Търсиш грешката в себе си. И се самобичуваш. Ами ако няма грешка?! Ако всичко е просто парче от пъзела? Ако - когато погледнеш на същото събитие след 10 или 20 години - се окаже, че това е бил най-ценният ти урок и най-важното ти решение? Совите не са това, което са. Животът ти - също.

Чувстваш се неразбрана. Ами, добре дошла в клуба! Исус Христос, Джордано Бруно и Синият светофар на Джани Родари са само част от видните му членове. Поне си в добра компания…

Струва ти се, че си сама. Само така ти се струва! Всеки от нас може да се почувства мъничко самотен. Понякога. Но не сме чак толкова уникални, че да няма и други като нас. Всъщност има - и то доста. И това е най-хубавото. Просто още не си открила истинското си племе… но част от теб вече подозира, че не си грозно пате.

Чарли Чаплин

сряда, 16 май 2012 г.


Не исках да публикувам повече тъжни неща.........Но това ме потресе и разплака отново.........
"Това, което се случи с Радо, не е страшно и не е важно.
То е ЧУДОВИЩНО И Е НАЙ-ВАЖНОТО НЕЩО, което може да вълнува всеки „нормален” човек, останал в тази държава. Слагам „нормален” в кавички. Ясно защо.
Това, което се случи с Радо, е това, което се случва с цялата ни страна. Младите хора си отиват. Доброволно, насилствено или случайно. Емигрират, убиват ги в общежития, мрат в катастрофи или получават инфаркти. Само че Радо едва ли е от последните.
Неговата смърт е по-скоро една от онези „случайности”, нелепи и престъпни, за които още дълго ще се говори, защото дълго няма да се забрави. А е много тъжно да се говори за теб заради смъртта ти. Особено когато си млад.
Радо ще остане млад. Млад и усмихнат, в спомените ни. Чак сега осъзнавам колко е ужасно да се публикуват снимки на загинали хора. Защото всички сега гледаме точно тази усмихната снимка, която обикаля интернет, вестниците и телевизиите, и не можем да повярваме, че тази усмивка умря. Умря с Радо. С неговите надежди и неговите мечти. С кефа, да работиш това, което искаш. С мисълта, че може да си честен и да успееш. С идеята, че на 29 – животът е пред теб...
Знаете ли колко много млади хора, и под 29, вече не отговарят  на това описание? Нямат надежди, камо ли мечти, работят, за да ядат, не вярват в честността и въобще не се интересуват дали и колко живот имат пред себе си... Знаете ли колко все по-трудно ни става с всяка изминала година да си търсим мястото в една държава, в която няма място за нас? В теориите за международните отношения, България напълно отговаря на определението за „провалена държава”. Знаете ли какво е да си млад в провалена държава? Ти си просто един бъдещ провал. И го знаеш предварително.
Единствената утеха в смъртта на Радо е, че той поне не се провали. Провали го някой друг. И ако има поне една нищожна частица надежда за това, че справедливостта не е брашно от вятърни мелници, е редно този някой да си понесе наказанието. За съжаление, то няма да е засмукване от помпа. Но и една истинска присъда би свършила работа.
Нищо няма да върне Радо. Нито хилядите млади хора, които по един или друг начин са си отишли от тук. Какво обаче прави всеки от вас, за да накара другите да останат? Казвам „вас”, не защото ви обвинявам, а просто защото изключвам себе си. Аз съм още млада. И мога да избягам...
Знаете ли колко млади хора си мислят същото?"
Велианна Кашева 

петък, 11 май 2012 г.

Ние искаме само истината

"С.:
- Здравей Митко
- здрасти
С.:
гледам че взимаш участие в станалото с Радо.
- естествено, само че ме хвана на вратата - след половин час съм тук
С.: ок, бях свидетел на цялата случка 
-слушам те, разказвай
С.: бяхме на работа съботата,редовна ... някъде след 9ч,излезнахме навън - извън машинна зала на пети блок и видяхме суматохата - иначе чакахме Б. да ни приеме един маслоохладител, но така и не го видяхме целия ден.Незнам дали е вярно но от вечерта са били пуснати 2 помпи - на сутринта една е оставена да работи.
-За кои помпи става въпрос... така и не разбрах?!?!
С.: за към 6ти блок през шахтата.Вчера един от химиците казва че неможело да се изключи тази помпа, понеже трябвало да се намали мощноста на блока – постепенно и това отнемало цял ден друг вариант за спиране бил аварийно спиране на 6ти блок...
- което няма как да стане...
С.:разбира се че няма как да стане
- това са огромни загуби и никой няма да го разпореди - все едно кой е в шахтата
С.: защото е доста голям риска от други инциденти - най вече загуби
- за мен е необезопасен наряд
С.: значи Радо е трябвало да слезне на 3,5м...
-със или с неработеща помпа?
С.:а той е слезнал на 7 метра надолу
- едва ли е слязъл сам...
С.:двама са били, наблюдавахме през цялото време.Едното момче беше навън през цялото време около парапета на шахтата, в готовност да влезне,но влезна едва когато докараха клетката! Защо не се опитаха с тази клетка от самото начало?Според мен това е бил правилният вариант! 
- съгласен ли си да го копирам в групата - няма да ти пиша името!
С.: ок
- просто като цитат от очевидец , имаш ли да добавиш нещо?
С.:второто нещо което беше , след като видяхме случващото се... имаше два крана спрели между пети блок и ДГС...по средата на пътя беше полицейският джип.Явно са чакали камиона с който зареждат блока с гориво.Тези кранове бяха блокирани там над 20мин - виждаше се че нещо се разправят, но не ги пускаха...Първия от крановете дори беше минал през бордюра и директно през градинката с дръвчета, в опит да заобиколе ,но бяха спряни в това положение - явно шофьора на първия кран много добре е знаел какво трябва да направи, но полицаите са го спрели... разбрахме че имало заклещен водолаз в шахтата!!!
Около 9,30ч пуснаха крановете да минат.Първият спря до внушителното съоръжение, споменато като шахта,но крана се повреди при спирането и се наложи пожарната кола да заобиколи и да изтегли на буксир закъсалия кран.Втория застана на мястото на първия...
През това време няколкото водолаза се опитваха да изтеглят Радо чрез обезопасителните въжета, но всеки опит който правеха беше безуспешен, по трима четирима теглеха ,но не се получаваше! Крана започна операция по затваряне на саваците - почти всички саваци бяха отворени - явно заради огледните работи по съоръжението.В североизточната част на шахтата която е с формата на квадрат със страни 15 на 15 метра - дълбочината е много голяма 30м и нагоре, не мога да твърдя.Та в североизточния ъгъл се случваше всичко...
-на "плиткото"...
С.: да на плиткото ...крана започна поетапно да пуска саваците от северната страна, започна от втория от северната страна... много бавно протичаше всяка операция на крана.Куката падаше адски бавно и после също така бавно се издигаше нагоре,докато закачаха поредния сапан за да спуснат следващия савак.Качих се нагоре за да погледна какво става в шахтата... водата в нея беше спаднала с около 3м, но повече от това не спадна.На мястото имаше доста ведомствена полиция, две пожарни и една линейка, но без лекарски екип!!!Разбрах че лицето което било изпратено с лшнийката не е лекар!!! След спускането на четвърти савак - докараха клетката, с която по принцип би трябвало да спускат водолазите при огледа, при риск от инциденти... като този който се случи...
-рекли са - давай без клетка
С.: да... бързата работа... междувременно докараха бензин в двулитрово шише.... оказа се че агрегата за кислород е останал без бензин... запалиха го пак, после донесоха още една туба от 5-10л и продължиха да зареждат бутилките с кислород... това беше малко след 11... Помислих си че има още надежда!!!Докараха и клетката - явно от старата част, закачиха я на куката на крана и я спуснаха... по късно вече я изтегляха... първо се появи горната част на клетката. В средната част на клетката седеше някакъв човек - явно негов колега... той сложи ръце на главата си безпомощно... погледна към небето... сякаш се сърдеше на господ...ридаеше...
...появи се и цялата клетка... Радо беше в нея - смъртно бледен - с глава положена в скута на човек вътре.Бяхме на пожарното стълбище на машинна зала - на около15-тина метра от мястото където спуснаха клетката - доста близо... поне около стотина човека имаше в близост... като наблюдатели! Преди да изкарат клетката от шахтата - смениха линейките... докараха новата линейка... чудно защо нямаше дефибрилатор в нея... защо не са взели мерки???
Положиха Радо в носилката и започнаха изкуствено дишане и сърдечен масаж... 
-той е седял сума време без въздух и натрошен
С.:Вкараха го в линейката... и аз така предполагах, че не е имал въздух...
- мерси пич

С.:линейката тръгна и двамата души в нея продължаваха да оказват първа помощ... така и приключи всичко... това е общо взето което видяхме там присъстващите

това ми разказа приятел - преди часове"


Това беше публикувано преди час в групата във ФБ " Да разберем истината за Радо" дано хората придобият представа за случилото се онзи ден,за нелапата смърт на нашият приятел.... Ще запиша и моя коментар,предизвикан от събиране на подписката днес,съжалявам,но ще пиша с големи,огромни букви,защото съм потресена от случващото се,от БЕЗХАБЕРНАТА ни ДЪРЖАВА и още ПО-БЕЗХАБЕРНИТЕ ОВЦЕ,които смеят да се наричат ГРАЖДАНИ и БЪЛГАРИ !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!


НИЕ НЯМА ДА ЗАБРАВИМ РАДО,ДОРИ СЛЕД ГОДИНА,МЕСЕЦ,СЕДМИЦА,ДЕН,ДВА...
СЪЖАЛЯВАМ,АКО ЩЕ ИМА ОБИДЕНИ ОТ ТОЗИ ПОСТ,НО ВИ ПИТАМ,АКО БЕШЕ ВАШЕТО ДЕТЕ,ВАШИЯТ ПРИЯТЕЛ ИЛИ БРАТ ................
КАКВО ЩЯХТЕ ДА НАПРАВИТЕ ?????????????????????
ДА СИ ПИЕТЕ РАКИйКАТА СЪС САЛАТКА........................................................
ИЗВИНЕТЕ,НО КОМЕНТАРИ ДНЕС ОТ СОРТА НА: "КАКВО ПОСТИГАТЕ С ТОВА" И ДА МИ СЕ ХВЪРЛЯ ПОДПИСКАТА............. А АЗ ЕДВАМ СЕ СДРЪЖАХ ДА НЕ СЕ РАЗРЕВА...........................................
КАКВО ПОСТИГАМ ЛИ ?????????????????????
МОЖЕ БИ НИЩО,А ВИЕ КАКВО ПОСТИГНАХТЕ................
ЧАКАТЕ ДА ВИ ОБРЪСНАТ ДА ВИ СЛОЖАТ ПОРЕДНОТО МАГАРЕ ДА ВИ УПРАВЛЯВА И ВИЕ СТЕ СЪГЛАСНИ,ТАКА ЛИ ???????????????????????????
Е АЗ НЕ СЪМ !!!!!!!!!!!!!!!!!!!
АЗ ИСКАМ ИСТИНАТА.................. СТЕНЛИ И МАЙКАТА НА РАДО СЪЩО ИСКАТ ИСТИНАТА,НЕ ЧЕ ЕДНО БЕЗЛИЧННО "СЪЖАЛЯВАМ" ЩЕ ОПРАВИ ПОЛОЖЕНИЕТО..........
НЕ ЧЕ ЩЕ ВЪРНЕ РАДО ..........................
НО ПОНЕ НЯКОЙ,НАЙ-МАЛКО ВИНОВНИЯТ ДА ПОЕМЕ ОТГОВОРНОСТ ЗА СЛУЧИЛОТО СЕ..................
КАК СПИТЕ СПОКОЙНО БЕ ХОРА,АЗ НЕ СПЯ................ 
ДРАГИ БЪЛГАРИ,КАК НЕ ВИ Е СРАМ ДА СЕ НАРИЧАТЕ ТАКИВА В ТАЗИ ПАРОДИЯ...................
ИСКРЕННО ВИ ПОЖЕЛАВАМ МИЛИ БЪЛГАРИ ДА НЕ ВИ СЛУЧИ ТАКОВА НЕЩО..................
НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ,ЧЕ УТРЕ МОЖЕ ДА СТЕ ВИЕ ИЛИ ВАШЕТО ДЕТЕ В ТАЗИ НЕЛЕПА СИТУАЦИЯ.............
Приятелю,Радо липсваш ми ужасно много.............
Нека всички НИЕ,според част от обеществото,заблудени овце продължаваме да се бориме..............

понеделник, 7 май 2012 г.

Гледайки тази сутрин хората по улицата и наблюдавайки с какво са облечени,отчаяни ли са,усмихват ли се ?
Започнах да си мисля: Не сме ли твърде млади,за да сме толкова тъжни ?
Предвид обстоятелствата тези дни и тъжна страна на живота си казвам: Живота е твърде кратък,нека живеем днес...
Не трябва да се забравяме,не трябва да забряваме хора,които обичаме и ни обичат...
Не трябва да си пропиляваме дните в борба с вятърни мелници...
И знам,че всеки който го прочете това го знае и сигурно си го повтаря всеки ден...
Но когато живота те сблъска със смъртта и фактите си го припомняме и май само тогава си спомняме.. И съжаляваме за пропуснатите мигове.. В момента имам усещането,че звуча банално,а аз не обичам баналните неща....
Нека не забравяме кой сме и да не губиме пътя,защото после е прекалено късно да се намерим....

събота, 5 май 2012 г.

R.I.P. Радо............

Разбрах защо днес валя толкова много....
За всичко има причина и следствие....
Един от малкото хора,който се радвах да видя,когато се прибера вече го няма.... Няма и да го има...
Един страхотен приятел.... човек,който винаги ме разсмиваше....
В момента дори се радвам дори на караниците ни,когато работехме заедно....
Моментите,когато пушехме на някакви места....
Невероятно беше...
Насълзиха ми се очите....
Скоро не ми се беше случвало.......
Гледам снимките ни и ми се плаче....
Ето защо беше дъжда....
Ще ми липсваш Радо....
           Почивай в мир !


сряда, 25 април 2012 г.

Тя е обичана и красива...
В своята рокля на цветя прескача през локвите и тича в дъжда..
Без да знае какво я чака зад ъгъла,без да мисли за това,което е там...
Без да мисли за чудовището в гардероба...
Тя е смела,защото няма от какво да се страхува...
Аз й завиждам благородно на щастието,на безгрижното и безоблачно време..
Защото той е до нея държи ръката й,превежда я през локвите и дъжда,за да не се намокри.. Прегръща я в студените нощи...показва й, че все още е там и винаги ще го има...
В тази така недовършена приказка...
Та нека да се разходим заедно в един дъждовен ден...

неделя, 8 април 2012 г.

Днес си мислех за нещата,които премълчаваме,за да избегнем или лошата реакция или съжалението на хората....
Нещата,които премълчах пред приятелите си за него...
Това,което премълчах онази сутрин пред него за себе си...
Чувствата,които се появяват в теб,когато си объркан...
Истината е,че трябва да си освободим съзнанието си от всичко старо,за да има място за ново...
Толкова ми е трудно да си признавам грешките,но го правя... Но по-трудното,което е че понякога ги повтарям,а не трябва...
Колко лесно е да хвана автобуса и да тръгна при него,но как след като после идва раздялата... Махането пред автобуса и точно това е проблема,когато се привързваш към хората,че трябва да ги оставиш,че рано или късно те или ти си тръгвате.... Разделяте се от времето,пространството,интересите и всичко онова,което никога не ни сближава...
Какво се очаква от мен ?
Не знам,не искам и да знам... Какво са 200км,ако искаш да си с човека,които те разсмива и иска да ти даде нещо,от което имаш нужда... Огромна нужда...
Любов...
Да се прегръщате цяла неделя и да ви е прегърнато в самотните нощти /които вече не са толкова самотни,защото някой споделя твоята самота/....

P.S. Why do everything  take to that fucking love or that to find you soul mate... Damn

неделя, 25 март 2012 г.


"- Искам да кажа - намери някой нов човек, когото да обичаш. За да се излекуваш, трябва да мине време, но не забравяй да споделиш сърцето си с някой."
"Eat,Pray,Love" 

Мислех си ....
Какво се промени: аз ли или той ?
Чувствата ми ли ?
Или това,че продължих напред...
Изоставихме ли всичко или то ни изостави ?
Наранена бях или заблудена ?
Мога да пиша още и да мисля,но има неща които не могат да бъдат изразени в думи...
Това е всичко свършва понякога и колкото по-лесно го приемаме,толкова по-добре за нас самите...
Трябва да си поставяме цели,които да следваме неизменно...
Дори това да е само за търсенето на любов и да появи се нещо,което да ме накара да повярвам отново в нея,дори този човек да се намира далече в момента...
Той върна усмивката ми и се радвам,че така стана! Защото когато загубиш пътя и най-вече целта си е тежко...
Самотата те убива,ако й позволиш разбира се...
Нека не забравяме кой сме и къде трябва да стигнем,защото оказва влияние на самата ни личност...
Убива ни...
Самотни или с някой,когото не обичаме...
Избора дали ще затворим сърцето си или ще продължим напред зависи само и единствено от нас...

вторник, 6 март 2012 г.

Изморена съм....
Изтощена и на ръба на силите си...
Чувствам се стара,а живота е пред мен...
Ставам сутрин за работа и вадя от гардероба си черното,все едно съм в траур..
Понякога слагам цветовете според настроението си и се замислям: Толкова съм черногледа напоследък...
Изпитвам крещяща нужда от незабавна промяна...
Нямам желание за срещи.... За любов...
Толкова бързо ли остаряваме....

петък, 2 март 2012 г.

Спешно ми трябва някой,който да ми върне вярата в любовта и да ми помогне да изживеем една страстна връзка...

сряда, 29 февруари 2012 г.

Аз се спрях,аз се спрях.. И затворих очи вероятно  да те преживея..
А душата виновно,виновно мълчи...
Само сянката мина през нея...

понеделник, 27 февруари 2012 г.

"Защо все още си сама?"
Този въпрос ми звучи като: Какъв ти е проблема,че нямаш гадже ?
Тогава и аз сама се замислих какъв ми е проблема?
Други мисли ме обвзеха:страх ли ме е от обвързване? За това ли търся някакви връзки,които не го предизвикват?
Любовтта ми към него ли не ми позволява да продължа?
Това,че той още се бута в живота ми,където е нежелан от мен и ми пречи в момента?
Над една година ли ми пречи ?
Или може би аз не съм готова за обвързване ?
Може би ежедневието и хинина на навика ме плашат ?
Но тогава се плаша,че ще остана сама въпреки че на мен ми предстои още много и почти съм готова на компромис със себе си...
А това е доста трудно при моя инат...

петък, 24 февруари 2012 г.

Всеки ден се убеждавам,че най-големият ми проблем е че влагам прекалено много енергия и емоция във всичко...
И не очаквам някой да разбере един артист,като мен...
Една душа,която е прекалено волна,за да бъде спряна...
И не разчитам,че това е зодията...
Това е до характер,до търсене и намиране..
До избор...

сряда, 15 февруари 2012 г.

‎"Когато бях 5-годишен, майка ми ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато
отидох на училище и ме попитаха какъв искам да стана като порасна, написах “щастлив”.
Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че не разбират живота." Джон Ленън

сряда, 1 февруари 2012 г.

I`ve forgive you once again...


Отварям прозореца,за да може февруарският студ да обгърне цялото ми същество...
За кратко се вмъква дори в порите,както и ти...
Когато съм до теб,чувам думите ти,но те всякаш минават през мен...
Чувам как казваш името ми...
Но усещам,че то вече не значи нищо за теб( а после си задавам въпроса дали някога е значело нещо?)....
Отговор не намирам...
И разбирам,че аз бях единствената влюбена...
Нищо аз съм ти простила всичко отново...
Дори това да не е достатъчно вече...

четвъртък, 26 януари 2012 г.


‎"И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното. Органите продължават да подсигуряват нормално физиологично състояние и това подобие може да продължи много дълго, до момента, в който краят на функционирането направи този труп легитимен.'' Ромен Гари

сряда, 25 януари 2012 г.


Ще ти се наложи да я гледаш отдалече,но всъщност от близо всеки ден..
Как се усмихва,но не за теб...
Колко е щаслива,но не с теб...
Ще трябва да я обичаш тайно.
Да преглъщташ болката заседнала в гърлото.
Да те болят ръцете,че никога повече няма да я докоснеш.
Ще се чудиш с кого ли се смее сега .
Ще се чудиш кой обича по чисто и изцяло като дете.
Ще тръпнеш в очакване дали няма да се обади пак или при всеки смс ще очакваш нейното "липсваш ми "...
Да изпиташ и половината от нейната болка...
Нека те успкоя..
Ти избра да е така...
Ти беше този,който крещеше без думи "махай се"
Нали това искаше от нея,нали искаше да си тръгне?
Защо сега тъжиш,защо чакаш ?
Нали сам се обрече до живот на друга ?
Скоро вкъщи ще те посреща детски плач,нямаш никакво право да лишаваш това дете от баща...
Не си ти този,които си му дал живот,но си отговорен за него...
И бъди сигурен,че ако тя плаче за някой още,то това не си ти със сигурност...
Направи своя избор сега трябва да живееш мълчаливо с него !
Ще му стана огледален образ и ще съм до безмозъчност безлична,безрасъдна и повърхностна...За Да му докажа,че изводите му са правилни и съм точно такава...
Всъщност аз изобщо не съм повърхностна или безразлична към него,но нужно ли е да си правя труда да убеждавам някого в противното,ако той сам не иска да види и да повярва ?
На хубoст сила не става е казал народа..
И тъй като все още тази кост,която държи главата ми изправена,наречена гордост ми помага да спра да се унижавам и да се пренебрегвам!
И за мен е по-лесно и безполезнено да приема факта,че съм недооценена,отколкото да си блъскам главата и да полагам усилия за човек,който е сляп за това и не ги оценява !

петък, 13 януари 2012 г.

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...

~ Пейо Яворов

четвъртък, 5 януари 2012 г.



Мълга... Нощ... Спокойствие...
София изглежда толкова спокойна през нощта,а само след няколко часа всички се полудеят и ще се забързат....
В такива моменти си мисля:аз моя живот ли живея или ...
Собствените ми мисли ме карат да настръхвам...
Истината е,че не спя нощно време,защото обичам спокойствието и мислите си...
Нощно време всичко е по-красиво...
Има нещо красиво и зловещо в мъглата тази нощ....

понеделник, 2 януари 2012 г.

След новогодишно :)

Днес четох блога на Петя и тя ме вдъхнови за това ще си позволя да я цитирам:
"Виж мъж съм отказвала...и не беше лесно...
И как точно става? Най-вече със здрав разум... Не ти трябва нещо,което отдавна се е отказало от теб,не те цени,не те обича и не го е грижа... Жестоката истина... Така се отказва мъж със широко отворени очи...."
И това ме навежда на мисълта как миналата година,преди няколко дни, разправях как от Нова година аз отказвам цигарите,същите които почнах заради същият този мъж,който ми закали нервната система... И сега като се сетя,че в чантата си имам половин кутия Дънхил ми иде да я изхвърля,но лошото е че не знам къде са ми запасите в нас :) и след това ще съжалявам...
Но изчислих днес,че за да откажа цигарите, трябва да откажа алкохола,да започна да ям/аз живея от цигари и кафета/,но така или иначе скоро ще ни забранят да пушиме на обществени места,защото да не ми забранят и в нас... Така че стимул за спиране на цигарите..
Но за да откажа всичко това трябва и да се откажа от Него,трябва да откажа мъж с много повече от широко отворени очи... Не мога да бъда с човек,с който дори надежда не е останала...
И днес може би ми идват толкова прозрения от уискито,което изпих...
Как с всяка Нова година си обещаваме едни неща,а всъщност нищо не се променя... Защо трябва да е така ?
Аз искам да се откажа от него ЗАВИНАГИ !
АЗ искам да откажа цигарите !
И знам,че всичко зависи от мен и от волята ми,но е трудно,много трудно...
За това си намерих нов стимул или поне така си мисля...
Не,не се надявам на нищо,защото не обичам разочарованията,но мисля че ТОЙ може да е моята надежда и може да ми помогне,защото е мил,свободен и мисля,че това трябва да е лек за разбито сърце...
Не Новата година,не времето лекува,защото раните са там някъде много дълбоко,скрити в нас и чакат ония момент,в който кръвта излиза на яве, през порите...
Момента,в който той те поглежда и дъхът ти спира,в който се връща обратно,но ти продължаваш с гордо вдигната глава,защото ако беше направила по-рано може и дори да ти идеше да се гръмнеш същата тъпа глава,че си го подминала,но нямаше да боли толкова много...
Защото понякога просто не си заслужава цялото това усилие и загубено време...
И да вярвам,че ми трябва някой,с когото да го забравя,който да ми помогне да откажа цигарите...
Май това трябваше да е нещо новогодишно,но за това писах,сега искам да осъществявам мечти..
Защото трябва да изтрия старият грим и да сложа нов,защото това е понякога единственото,което те спасява от хорските погледи,които искат да разберат какво се крие зад тези тъмно кафяви очи....


P.S. Хайде сега по-весело по случай Новата година от няколко дни замислям да напиша нещо,но в момента имам три обекта/мъжки обекта/ на изследване и довършвам материала в розовия си тефтер :)