четвъртък, 26 януари 2012 г.


‎"И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното. Органите продължават да подсигуряват нормално физиологично състояние и това подобие може да продължи много дълго, до момента, в който краят на функционирането направи този труп легитимен.'' Ромен Гари

сряда, 25 януари 2012 г.


Ще ти се наложи да я гледаш отдалече,но всъщност от близо всеки ден..
Как се усмихва,но не за теб...
Колко е щаслива,но не с теб...
Ще трябва да я обичаш тайно.
Да преглъщташ болката заседнала в гърлото.
Да те болят ръцете,че никога повече няма да я докоснеш.
Ще се чудиш с кого ли се смее сега .
Ще се чудиш кой обича по чисто и изцяло като дете.
Ще тръпнеш в очакване дали няма да се обади пак или при всеки смс ще очакваш нейното "липсваш ми "...
Да изпиташ и половината от нейната болка...
Нека те успкоя..
Ти избра да е така...
Ти беше този,който крещеше без думи "махай се"
Нали това искаше от нея,нали искаше да си тръгне?
Защо сега тъжиш,защо чакаш ?
Нали сам се обрече до живот на друга ?
Скоро вкъщи ще те посреща детски плач,нямаш никакво право да лишаваш това дете от баща...
Не си ти този,които си му дал живот,но си отговорен за него...
И бъди сигурен,че ако тя плаче за някой още,то това не си ти със сигурност...
Направи своя избор сега трябва да живееш мълчаливо с него !
Ще му стана огледален образ и ще съм до безмозъчност безлична,безрасъдна и повърхностна...За Да му докажа,че изводите му са правилни и съм точно такава...
Всъщност аз изобщо не съм повърхностна или безразлична към него,но нужно ли е да си правя труда да убеждавам някого в противното,ако той сам не иска да види и да повярва ?
На хубoст сила не става е казал народа..
И тъй като все още тази кост,която държи главата ми изправена,наречена гордост ми помага да спра да се унижавам и да се пренебрегвам!
И за мен е по-лесно и безполезнено да приема факта,че съм недооценена,отколкото да си блъскам главата и да полагам усилия за човек,който е сляп за това и не ги оценява !

петък, 13 януари 2012 г.

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...

~ Пейо Яворов

четвъртък, 5 януари 2012 г.



Мълга... Нощ... Спокойствие...
София изглежда толкова спокойна през нощта,а само след няколко часа всички се полудеят и ще се забързат....
В такива моменти си мисля:аз моя живот ли живея или ...
Собствените ми мисли ме карат да настръхвам...
Истината е,че не спя нощно време,защото обичам спокойствието и мислите си...
Нощно време всичко е по-красиво...
Има нещо красиво и зловещо в мъглата тази нощ....

понеделник, 2 януари 2012 г.

След новогодишно :)

Днес четох блога на Петя и тя ме вдъхнови за това ще си позволя да я цитирам:
"Виж мъж съм отказвала...и не беше лесно...
И как точно става? Най-вече със здрав разум... Не ти трябва нещо,което отдавна се е отказало от теб,не те цени,не те обича и не го е грижа... Жестоката истина... Така се отказва мъж със широко отворени очи...."
И това ме навежда на мисълта как миналата година,преди няколко дни, разправях как от Нова година аз отказвам цигарите,същите които почнах заради същият този мъж,който ми закали нервната система... И сега като се сетя,че в чантата си имам половин кутия Дънхил ми иде да я изхвърля,но лошото е че не знам къде са ми запасите в нас :) и след това ще съжалявам...
Но изчислих днес,че за да откажа цигарите, трябва да откажа алкохола,да започна да ям/аз живея от цигари и кафета/,но така или иначе скоро ще ни забранят да пушиме на обществени места,защото да не ми забранят и в нас... Така че стимул за спиране на цигарите..
Но за да откажа всичко това трябва и да се откажа от Него,трябва да откажа мъж с много повече от широко отворени очи... Не мога да бъда с човек,с който дори надежда не е останала...
И днес може би ми идват толкова прозрения от уискито,което изпих...
Как с всяка Нова година си обещаваме едни неща,а всъщност нищо не се променя... Защо трябва да е така ?
Аз искам да се откажа от него ЗАВИНАГИ !
АЗ искам да откажа цигарите !
И знам,че всичко зависи от мен и от волята ми,но е трудно,много трудно...
За това си намерих нов стимул или поне така си мисля...
Не,не се надявам на нищо,защото не обичам разочарованията,но мисля че ТОЙ може да е моята надежда и може да ми помогне,защото е мил,свободен и мисля,че това трябва да е лек за разбито сърце...
Не Новата година,не времето лекува,защото раните са там някъде много дълбоко,скрити в нас и чакат ония момент,в който кръвта излиза на яве, през порите...
Момента,в който той те поглежда и дъхът ти спира,в който се връща обратно,но ти продължаваш с гордо вдигната глава,защото ако беше направила по-рано може и дори да ти идеше да се гръмнеш същата тъпа глава,че си го подминала,но нямаше да боли толкова много...
Защото понякога просто не си заслужава цялото това усилие и загубено време...
И да вярвам,че ми трябва някой,с когото да го забравя,който да ми помогне да откажа цигарите...
Май това трябваше да е нещо новогодишно,но за това писах,сега искам да осъществявам мечти..
Защото трябва да изтрия старият грим и да сложа нов,защото това е понякога единственото,което те спасява от хорските погледи,които искат да разберат какво се крие зад тези тъмно кафяви очи....


P.S. Хайде сега по-весело по случай Новата година от няколко дни замислям да напиша нещо,но в момента имам три обекта/мъжки обекта/ на изследване и довършвам материала в розовия си тефтер :)