сряда, 25 януари 2012 г.


Ще ти се наложи да я гледаш отдалече,но всъщност от близо всеки ден..
Как се усмихва,но не за теб...
Колко е щаслива,но не с теб...
Ще трябва да я обичаш тайно.
Да преглъщташ болката заседнала в гърлото.
Да те болят ръцете,че никога повече няма да я докоснеш.
Ще се чудиш с кого ли се смее сега .
Ще се чудиш кой обича по чисто и изцяло като дете.
Ще тръпнеш в очакване дали няма да се обади пак или при всеки смс ще очакваш нейното "липсваш ми "...
Да изпиташ и половината от нейната болка...
Нека те успкоя..
Ти избра да е така...
Ти беше този,който крещеше без думи "махай се"
Нали това искаше от нея,нали искаше да си тръгне?
Защо сега тъжиш,защо чакаш ?
Нали сам се обрече до живот на друга ?
Скоро вкъщи ще те посреща детски плач,нямаш никакво право да лишаваш това дете от баща...
Не си ти този,които си му дал живот,но си отговорен за него...
И бъди сигурен,че ако тя плаче за някой още,то това не си ти със сигурност...
Направи своя избор сега трябва да живееш мълчаливо с него !

Няма коментари:

Публикуване на коментар