неделя, 8 април 2012 г.

Днес си мислех за нещата,които премълчаваме,за да избегнем или лошата реакция или съжалението на хората....
Нещата,които премълчах пред приятелите си за него...
Това,което премълчах онази сутрин пред него за себе си...
Чувствата,които се появяват в теб,когато си объркан...
Истината е,че трябва да си освободим съзнанието си от всичко старо,за да има място за ново...
Толкова ми е трудно да си признавам грешките,но го правя... Но по-трудното,което е че понякога ги повтарям,а не трябва...
Колко лесно е да хвана автобуса и да тръгна при него,но как след като после идва раздялата... Махането пред автобуса и точно това е проблема,когато се привързваш към хората,че трябва да ги оставиш,че рано или късно те или ти си тръгвате.... Разделяте се от времето,пространството,интересите и всичко онова,което никога не ни сближава...
Какво се очаква от мен ?
Не знам,не искам и да знам... Какво са 200км,ако искаш да си с човека,които те разсмива и иска да ти даде нещо,от което имаш нужда... Огромна нужда...
Любов...
Да се прегръщате цяла неделя и да ви е прегърнато в самотните нощти /които вече не са толкова самотни,защото някой споделя твоята самота/....

P.S. Why do everything  take to that fucking love or that to find you soul mate... Damn

Няма коментари:

Публикуване на коментар