сряда, 25 април 2012 г.

Тя е обичана и красива...
В своята рокля на цветя прескача през локвите и тича в дъжда..
Без да знае какво я чака зад ъгъла,без да мисли за това,което е там...
Без да мисли за чудовището в гардероба...
Тя е смела,защото няма от какво да се страхува...
Аз й завиждам благородно на щастието,на безгрижното и безоблачно време..
Защото той е до нея държи ръката й,превежда я през локвите и дъжда,за да не се намокри.. Прегръща я в студените нощи...показва й, че все още е там и винаги ще го има...
В тази така недовършена приказка...
Та нека да се разходим заедно в един дъждовен ден...

Няма коментари:

Публикуване на коментар