неделя, 20 май 2012 г.


Повече не е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или с другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам: „Това е животът!”

Мислиш си, че някой е разбил сърцето ти. Може и да е така. Но това се случва само на хората, които още имат сърца. Кървящите сърца са привилегия само на специален вид хора. Останалите нямат грижи. Но и сърце…

Лъжеш се, че болката е наказание. Всъщност, болката е доказателство - че ни има. И че в гърдите ни има нещо, което може и да кърви. Но може и да излъчва светлина…

Надяваш се, че времето лекува. Ако беше така - най-възрастните щяха да са и най-щастливи, не мислиш ли?! А най-щастливите, всъщност, са децата. И всички останали, които не са позволили на Времето да им постави пълна упойка. Преди лечението…

Ранена си и душата ти желае мъст. Това е само най-лесното решение - но не и най-правилното. Благородството да не сме отмъстителни и зли е като да си рус по рождение - дори да боядисаме косите си в много по-тъмен цвят, ние винаги ще знаем, че корените ни са светли.

Търсиш грешката в себе си. И се самобичуваш. Ами ако няма грешка?! Ако всичко е просто парче от пъзела? Ако - когато погледнеш на същото събитие след 10 или 20 години - се окаже, че това е бил най-ценният ти урок и най-важното ти решение? Совите не са това, което са. Животът ти - също.

Чувстваш се неразбрана. Ами, добре дошла в клуба! Исус Христос, Джордано Бруно и Синият светофар на Джани Родари са само част от видните му членове. Поне си в добра компания…

Струва ти се, че си сама. Само така ти се струва! Всеки от нас може да се почувства мъничко самотен. Понякога. Но не сме чак толкова уникални, че да няма и други като нас. Всъщност има - и то доста. И това е най-хубавото. Просто още не си открила истинското си племе… но част от теб вече подозира, че не си грозно пате.

Чарли Чаплин

сряда, 16 май 2012 г.


Не исках да публикувам повече тъжни неща.........Но това ме потресе и разплака отново.........
"Това, което се случи с Радо, не е страшно и не е важно.
То е ЧУДОВИЩНО И Е НАЙ-ВАЖНОТО НЕЩО, което може да вълнува всеки „нормален” човек, останал в тази държава. Слагам „нормален” в кавички. Ясно защо.
Това, което се случи с Радо, е това, което се случва с цялата ни страна. Младите хора си отиват. Доброволно, насилствено или случайно. Емигрират, убиват ги в общежития, мрат в катастрофи или получават инфаркти. Само че Радо едва ли е от последните.
Неговата смърт е по-скоро една от онези „случайности”, нелепи и престъпни, за които още дълго ще се говори, защото дълго няма да се забрави. А е много тъжно да се говори за теб заради смъртта ти. Особено когато си млад.
Радо ще остане млад. Млад и усмихнат, в спомените ни. Чак сега осъзнавам колко е ужасно да се публикуват снимки на загинали хора. Защото всички сега гледаме точно тази усмихната снимка, която обикаля интернет, вестниците и телевизиите, и не можем да повярваме, че тази усмивка умря. Умря с Радо. С неговите надежди и неговите мечти. С кефа, да работиш това, което искаш. С мисълта, че може да си честен и да успееш. С идеята, че на 29 – животът е пред теб...
Знаете ли колко много млади хора, и под 29, вече не отговарят  на това описание? Нямат надежди, камо ли мечти, работят, за да ядат, не вярват в честността и въобще не се интересуват дали и колко живот имат пред себе си... Знаете ли колко все по-трудно ни става с всяка изминала година да си търсим мястото в една държава, в която няма място за нас? В теориите за международните отношения, България напълно отговаря на определението за „провалена държава”. Знаете ли какво е да си млад в провалена държава? Ти си просто един бъдещ провал. И го знаеш предварително.
Единствената утеха в смъртта на Радо е, че той поне не се провали. Провали го някой друг. И ако има поне една нищожна частица надежда за това, че справедливостта не е брашно от вятърни мелници, е редно този някой да си понесе наказанието. За съжаление, то няма да е засмукване от помпа. Но и една истинска присъда би свършила работа.
Нищо няма да върне Радо. Нито хилядите млади хора, които по един или друг начин са си отишли от тук. Какво обаче прави всеки от вас, за да накара другите да останат? Казвам „вас”, не защото ви обвинявам, а просто защото изключвам себе си. Аз съм още млада. И мога да избягам...
Знаете ли колко млади хора си мислят същото?"
Велианна Кашева 

петък, 11 май 2012 г.

Ние искаме само истината

"С.:
- Здравей Митко
- здрасти
С.:
гледам че взимаш участие в станалото с Радо.
- естествено, само че ме хвана на вратата - след половин час съм тук
С.: ок, бях свидетел на цялата случка 
-слушам те, разказвай
С.: бяхме на работа съботата,редовна ... някъде след 9ч,излезнахме навън - извън машинна зала на пети блок и видяхме суматохата - иначе чакахме Б. да ни приеме един маслоохладител, но така и не го видяхме целия ден.Незнам дали е вярно но от вечерта са били пуснати 2 помпи - на сутринта една е оставена да работи.
-За кои помпи става въпрос... така и не разбрах?!?!
С.: за към 6ти блок през шахтата.Вчера един от химиците казва че неможело да се изключи тази помпа, понеже трябвало да се намали мощноста на блока – постепенно и това отнемало цял ден друг вариант за спиране бил аварийно спиране на 6ти блок...
- което няма как да стане...
С.:разбира се че няма как да стане
- това са огромни загуби и никой няма да го разпореди - все едно кой е в шахтата
С.: защото е доста голям риска от други инциденти - най вече загуби
- за мен е необезопасен наряд
С.: значи Радо е трябвало да слезне на 3,5м...
-със или с неработеща помпа?
С.:а той е слезнал на 7 метра надолу
- едва ли е слязъл сам...
С.:двама са били, наблюдавахме през цялото време.Едното момче беше навън през цялото време около парапета на шахтата, в готовност да влезне,но влезна едва когато докараха клетката! Защо не се опитаха с тази клетка от самото начало?Според мен това е бил правилният вариант! 
- съгласен ли си да го копирам в групата - няма да ти пиша името!
С.: ок
- просто като цитат от очевидец , имаш ли да добавиш нещо?
С.:второто нещо което беше , след като видяхме случващото се... имаше два крана спрели между пети блок и ДГС...по средата на пътя беше полицейският джип.Явно са чакали камиона с който зареждат блока с гориво.Тези кранове бяха блокирани там над 20мин - виждаше се че нещо се разправят, но не ги пускаха...Първия от крановете дори беше минал през бордюра и директно през градинката с дръвчета, в опит да заобиколе ,но бяха спряни в това положение - явно шофьора на първия кран много добре е знаел какво трябва да направи, но полицаите са го спрели... разбрахме че имало заклещен водолаз в шахтата!!!
Около 9,30ч пуснаха крановете да минат.Първият спря до внушителното съоръжение, споменато като шахта,но крана се повреди при спирането и се наложи пожарната кола да заобиколи и да изтегли на буксир закъсалия кран.Втория застана на мястото на първия...
През това време няколкото водолаза се опитваха да изтеглят Радо чрез обезопасителните въжета, но всеки опит който правеха беше безуспешен, по трима четирима теглеха ,но не се получаваше! Крана започна операция по затваряне на саваците - почти всички саваци бяха отворени - явно заради огледните работи по съоръжението.В североизточната част на шахтата която е с формата на квадрат със страни 15 на 15 метра - дълбочината е много голяма 30м и нагоре, не мога да твърдя.Та в североизточния ъгъл се случваше всичко...
-на "плиткото"...
С.: да на плиткото ...крана започна поетапно да пуска саваците от северната страна, започна от втория от северната страна... много бавно протичаше всяка операция на крана.Куката падаше адски бавно и после също така бавно се издигаше нагоре,докато закачаха поредния сапан за да спуснат следващия савак.Качих се нагоре за да погледна какво става в шахтата... водата в нея беше спаднала с около 3м, но повече от това не спадна.На мястото имаше доста ведомствена полиция, две пожарни и една линейка, но без лекарски екип!!!Разбрах че лицето което било изпратено с лшнийката не е лекар!!! След спускането на четвърти савак - докараха клетката, с която по принцип би трябвало да спускат водолазите при огледа, при риск от инциденти... като този който се случи...
-рекли са - давай без клетка
С.: да... бързата работа... междувременно докараха бензин в двулитрово шише.... оказа се че агрегата за кислород е останал без бензин... запалиха го пак, после донесоха още една туба от 5-10л и продължиха да зареждат бутилките с кислород... това беше малко след 11... Помислих си че има още надежда!!!Докараха и клетката - явно от старата част, закачиха я на куката на крана и я спуснаха... по късно вече я изтегляха... първо се появи горната част на клетката. В средната част на клетката седеше някакъв човек - явно негов колега... той сложи ръце на главата си безпомощно... погледна към небето... сякаш се сърдеше на господ...ридаеше...
...появи се и цялата клетка... Радо беше в нея - смъртно бледен - с глава положена в скута на човек вътре.Бяхме на пожарното стълбище на машинна зала - на около15-тина метра от мястото където спуснаха клетката - доста близо... поне около стотина човека имаше в близост... като наблюдатели! Преди да изкарат клетката от шахтата - смениха линейките... докараха новата линейка... чудно защо нямаше дефибрилатор в нея... защо не са взели мерки???
Положиха Радо в носилката и започнаха изкуствено дишане и сърдечен масаж... 
-той е седял сума време без въздух и натрошен
С.:Вкараха го в линейката... и аз така предполагах, че не е имал въздух...
- мерси пич

С.:линейката тръгна и двамата души в нея продължаваха да оказват първа помощ... така и приключи всичко... това е общо взето което видяхме там присъстващите

това ми разказа приятел - преди часове"


Това беше публикувано преди час в групата във ФБ " Да разберем истината за Радо" дано хората придобият представа за случилото се онзи ден,за нелапата смърт на нашият приятел.... Ще запиша и моя коментар,предизвикан от събиране на подписката днес,съжалявам,но ще пиша с големи,огромни букви,защото съм потресена от случващото се,от БЕЗХАБЕРНАТА ни ДЪРЖАВА и още ПО-БЕЗХАБЕРНИТЕ ОВЦЕ,които смеят да се наричат ГРАЖДАНИ и БЪЛГАРИ !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!


НИЕ НЯМА ДА ЗАБРАВИМ РАДО,ДОРИ СЛЕД ГОДИНА,МЕСЕЦ,СЕДМИЦА,ДЕН,ДВА...
СЪЖАЛЯВАМ,АКО ЩЕ ИМА ОБИДЕНИ ОТ ТОЗИ ПОСТ,НО ВИ ПИТАМ,АКО БЕШЕ ВАШЕТО ДЕТЕ,ВАШИЯТ ПРИЯТЕЛ ИЛИ БРАТ ................
КАКВО ЩЯХТЕ ДА НАПРАВИТЕ ?????????????????????
ДА СИ ПИЕТЕ РАКИйКАТА СЪС САЛАТКА........................................................
ИЗВИНЕТЕ,НО КОМЕНТАРИ ДНЕС ОТ СОРТА НА: "КАКВО ПОСТИГАТЕ С ТОВА" И ДА МИ СЕ ХВЪРЛЯ ПОДПИСКАТА............. А АЗ ЕДВАМ СЕ СДРЪЖАХ ДА НЕ СЕ РАЗРЕВА...........................................
КАКВО ПОСТИГАМ ЛИ ?????????????????????
МОЖЕ БИ НИЩО,А ВИЕ КАКВО ПОСТИГНАХТЕ................
ЧАКАТЕ ДА ВИ ОБРЪСНАТ ДА ВИ СЛОЖАТ ПОРЕДНОТО МАГАРЕ ДА ВИ УПРАВЛЯВА И ВИЕ СТЕ СЪГЛАСНИ,ТАКА ЛИ ???????????????????????????
Е АЗ НЕ СЪМ !!!!!!!!!!!!!!!!!!!
АЗ ИСКАМ ИСТИНАТА.................. СТЕНЛИ И МАЙКАТА НА РАДО СЪЩО ИСКАТ ИСТИНАТА,НЕ ЧЕ ЕДНО БЕЗЛИЧННО "СЪЖАЛЯВАМ" ЩЕ ОПРАВИ ПОЛОЖЕНИЕТО..........
НЕ ЧЕ ЩЕ ВЪРНЕ РАДО ..........................
НО ПОНЕ НЯКОЙ,НАЙ-МАЛКО ВИНОВНИЯТ ДА ПОЕМЕ ОТГОВОРНОСТ ЗА СЛУЧИЛОТО СЕ..................
КАК СПИТЕ СПОКОЙНО БЕ ХОРА,АЗ НЕ СПЯ................ 
ДРАГИ БЪЛГАРИ,КАК НЕ ВИ Е СРАМ ДА СЕ НАРИЧАТЕ ТАКИВА В ТАЗИ ПАРОДИЯ...................
ИСКРЕННО ВИ ПОЖЕЛАВАМ МИЛИ БЪЛГАРИ ДА НЕ ВИ СЛУЧИ ТАКОВА НЕЩО..................
НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ,ЧЕ УТРЕ МОЖЕ ДА СТЕ ВИЕ ИЛИ ВАШЕТО ДЕТЕ В ТАЗИ НЕЛЕПА СИТУАЦИЯ.............
Приятелю,Радо липсваш ми ужасно много.............
Нека всички НИЕ,според част от обеществото,заблудени овце продължаваме да се бориме..............

понеделник, 7 май 2012 г.

Гледайки тази сутрин хората по улицата и наблюдавайки с какво са облечени,отчаяни ли са,усмихват ли се ?
Започнах да си мисля: Не сме ли твърде млади,за да сме толкова тъжни ?
Предвид обстоятелствата тези дни и тъжна страна на живота си казвам: Живота е твърде кратък,нека живеем днес...
Не трябва да се забравяме,не трябва да забряваме хора,които обичаме и ни обичат...
Не трябва да си пропиляваме дните в борба с вятърни мелници...
И знам,че всеки който го прочете това го знае и сигурно си го повтаря всеки ден...
Но когато живота те сблъска със смъртта и фактите си го припомняме и май само тогава си спомняме.. И съжаляваме за пропуснатите мигове.. В момента имам усещането,че звуча банално,а аз не обичам баналните неща....
Нека не забравяме кой сме и да не губиме пътя,защото после е прекалено късно да се намерим....

събота, 5 май 2012 г.

R.I.P. Радо............

Разбрах защо днес валя толкова много....
За всичко има причина и следствие....
Един от малкото хора,който се радвах да видя,когато се прибера вече го няма.... Няма и да го има...
Един страхотен приятел.... човек,който винаги ме разсмиваше....
В момента дори се радвам дори на караниците ни,когато работехме заедно....
Моментите,когато пушехме на някакви места....
Невероятно беше...
Насълзиха ми се очите....
Скоро не ми се беше случвало.......
Гледам снимките ни и ми се плаче....
Ето защо беше дъжда....
Ще ми липсваш Радо....
           Почивай в мир !