понеделник, 7 май 2012 г.

Гледайки тази сутрин хората по улицата и наблюдавайки с какво са облечени,отчаяни ли са,усмихват ли се ?
Започнах да си мисля: Не сме ли твърде млади,за да сме толкова тъжни ?
Предвид обстоятелствата тези дни и тъжна страна на живота си казвам: Живота е твърде кратък,нека живеем днес...
Не трябва да се забравяме,не трябва да забряваме хора,които обичаме и ни обичат...
Не трябва да си пропиляваме дните в борба с вятърни мелници...
И знам,че всеки който го прочете това го знае и сигурно си го повтаря всеки ден...
Но когато живота те сблъска със смъртта и фактите си го припомняме и май само тогава си спомняме.. И съжаляваме за пропуснатите мигове.. В момента имам усещането,че звуча банално,а аз не обичам баналните неща....
Нека не забравяме кой сме и да не губиме пътя,защото после е прекалено късно да се намерим....

Няма коментари:

Публикуване на коментар