сряда, 16 май 2012 г.


Не исках да публикувам повече тъжни неща.........Но това ме потресе и разплака отново.........
"Това, което се случи с Радо, не е страшно и не е важно.
То е ЧУДОВИЩНО И Е НАЙ-ВАЖНОТО НЕЩО, което може да вълнува всеки „нормален” човек, останал в тази държава. Слагам „нормален” в кавички. Ясно защо.
Това, което се случи с Радо, е това, което се случва с цялата ни страна. Младите хора си отиват. Доброволно, насилствено или случайно. Емигрират, убиват ги в общежития, мрат в катастрофи или получават инфаркти. Само че Радо едва ли е от последните.
Неговата смърт е по-скоро една от онези „случайности”, нелепи и престъпни, за които още дълго ще се говори, защото дълго няма да се забрави. А е много тъжно да се говори за теб заради смъртта ти. Особено когато си млад.
Радо ще остане млад. Млад и усмихнат, в спомените ни. Чак сега осъзнавам колко е ужасно да се публикуват снимки на загинали хора. Защото всички сега гледаме точно тази усмихната снимка, която обикаля интернет, вестниците и телевизиите, и не можем да повярваме, че тази усмивка умря. Умря с Радо. С неговите надежди и неговите мечти. С кефа, да работиш това, което искаш. С мисълта, че може да си честен и да успееш. С идеята, че на 29 – животът е пред теб...
Знаете ли колко много млади хора, и под 29, вече не отговарят  на това описание? Нямат надежди, камо ли мечти, работят, за да ядат, не вярват в честността и въобще не се интересуват дали и колко живот имат пред себе си... Знаете ли колко все по-трудно ни става с всяка изминала година да си търсим мястото в една държава, в която няма място за нас? В теориите за международните отношения, България напълно отговаря на определението за „провалена държава”. Знаете ли какво е да си млад в провалена държава? Ти си просто един бъдещ провал. И го знаеш предварително.
Единствената утеха в смъртта на Радо е, че той поне не се провали. Провали го някой друг. И ако има поне една нищожна частица надежда за това, че справедливостта не е брашно от вятърни мелници, е редно този някой да си понесе наказанието. За съжаление, то няма да е засмукване от помпа. Но и една истинска присъда би свършила работа.
Нищо няма да върне Радо. Нито хилядите млади хора, които по един или друг начин са си отишли от тук. Какво обаче прави всеки от вас, за да накара другите да останат? Казвам „вас”, не защото ви обвинявам, а просто защото изключвам себе си. Аз съм още млада. И мога да избягам...
Знаете ли колко млади хора си мислят същото?"
Велианна Кашева 

Няма коментари:

Публикуване на коментар