събота, 6 октомври 2012 г.

06.10.2012

Ще си позволя да го цитирам:
"Защото тя-жена ми,е очарователна,тя е красива и успяла,тя е майка на детето ми,тя е всичко,което исках и всичко което имахме се изчерпа много отдавна,толкова отдавна,че съм забравил горчивият вкус на началото,усещането за тръпката,за пеперудите в стомаха ми.... Докато тя-Жената,любовницата ми, момичето,което виждам в нея. Мога да я наричам с много имена,мога да я гледам постоянно,мога да я науча на всичко,мога да бъда с нея завинаги,каквото и да рече това,ако изобщо съществува завинаги. Тя,която се показва пред мен такава,каквато е била преди разни идиоти да превърнат сърцето и в швейцарско сирене... Искрена и чиста,като дете,и точно така се смее и да я гледам така докато отпива от виното си.... Мога я да описвам в хиляди,милиони думи,но те никога няма да достигнат до нея,защото тя,както и аз сме обречени на други. Дори някога да разбере,дори аз да загубя всичко,за да бъда с нея,дори... дори... Времето ще покаже,но аз отдавна съм загубил вярата в това,защото ще я гледам само от разстояние,ще докосвам аромата й ,когато минава край мен и дълго ще оставам загледан в походката й ... и ако евентуално се обърне,никога няма да срещне моя поглед... никога няма да разбере,че е за нея... ще остана студен,за да знам,че така ще е до мен за по-дълго... защото тя е като вятъра,като водата,а опитвал ли си някога да хванеш вятъра,да задържиш водата между пръстите си.... не можеш нали ? така и никога не можеш да я задържиш,защото тя е свободна и волна.. а той... той си мисли,че я е задържал,че ще остане с него завинаги... горкия заблуден глупак... още не е осъзнал истината... не е прогледал отвъд нея... не е прочел между думите... а няма по-голяма болка от заблудата..."

Няма коментари:

Публикуване на коментар