понеделник, 31 декември 2012 г.

Оскар Уайлд, "Портретът на Дориан Грей"

Натръхвах с всеки ред,който прочитах... Нямам думи да опиша този роман....
Иска ми да се бях живяла в тази епоха,да спя до късно следобяд,вечерите...И разговорите,които са се водели са толкова.... различни...
Забравихме ли да говориме,да разговаряме,а да слушаме ?
Време... хората са имали време... А днес всички бързат,незнайно за къде...
Тази книга ме накара да се замисля над много неща от нашето ежедневие до покварата на човешкия живот,поради липсата на човечност...
Когато художникът разказваше за портрета си и трагдиите на любовтта,се замислих...
Рисувах,когато бях напълно и завършено щастлива... Правех най-красивите и точни рисунки и икони... Момента,в който света ми се срути под краката,вече 4 години,никога не се опитах да хвана молива отново,в този момент пишех... Болката пишеше,щастието рисуваше...
Това са само част от подчертаните цитати...
Книга,която си заслужава всеки ред,която трябва да притежавате:

“Една от най-великите житейски тайни е умението да лекуваш душата посредством сетивата и да лекуваш сетивата посредством душата.”

“Колко странни хора сте вие, художниците ! Правите всичко възможно,за да спечелите известност. Но щом я постигнете,сякаш искате веднага да се отървете от нея.”

“Но красотата,истинската красота,свършва там,където започва интелектуалното изражение.”

“С времето заобичах потайността. Тя сякаш е единственото нещо,което може да направи съвременния живот загадъчен или пленителен. Достатъчно е човек да потули нещо най-необикновенно и то става прекрасно.”

“... една от прелестите на брака е,че той прави живота в лъжа абсолютно необходим за двете страни...”

“Смехът не е лошо начало за едно приятелство и определно е най-добрият му завършек.”

“Аз подбирам приятелите си по приятната външност,познатите по добрия им нрав,а враговете си заради острия им ум.”

“.... по принцип сме неспособни да приемаме у другите хора недостатъците,които притежаваме сами....”

“В безумието си ние разграничихме душата от тялото и измислихме вулгарния реализъм и празния идеализъм..”

“Живеем във време,когато хората възприемат изкуството като форма на автобиография. Изгубили сме способността да чувстваме абстрактно красотата.”

“Верните в любовта признават само тривиалната й страна. На неверните са отредени великите й трагедии.”

“Винаги ли ! Това е ужасна дума. Разтрепервам се,щом я чуя. Жените я употребяват с огромно удоволствие. Те опошляват всяка романтична страст,опитвайки са да й придадат продължителност до гроб..... единствената разлика между прищявката и вечната любов е,че прищявката трае малко по-дълго.”

“Зад всяко прекрасно същеество на този свят винаги се крие някакъв трагизъм. И най-скромното цвете се ражда и разцъфтява в болка...”

“За да си възвърне младостта,човек просто трябва да повтори своите някогъшни безумства.”

“В наше време повечето хора умират в резултат от някакво противно,криворазбрано благоразумие и твърде късно осъзнават,че единственото,за което не бива да съжаляват,са собствените им грешки.”

“Тя непрекъснато беше влюбена и тъй като не бе имало случай някое от многобройните й страстни сърдечни увлчения да бъде споделено,бе успяла да запази всичките си илюзии.”

“Днес хората са наясно с цената на всяко нещо,но нямат представа за стойността на каквото и да било.”

“Мъжете се женята от скука,а жените се омъжват от любопитство. И едните, и другите остават разочаровани.”

“Никоя цена не е прекалено висока за едно ново усещане.”

“Отначало децата обичат своите родители,но когато порастнат,започват да си съдят и рядко,много рядко им прощават.”

“Що се отнася до проваления живот,то провален живот е само онзи,чието развитие е било спряно. “

“Ако искаш да принизиш нечия душа или да развалиш нечий характер,достатъчно е да започнеш да го поправяш.”

“Когато сме щастливи,ние винаги сме добри,но когато сме добри,невинаги сме щастливи.”

“Цигарата е съвършеният вид съвършено удоволствие. Предлага ти изтънчена,фина наслада,но те оставя донякъде неудовлетворен.”

“Винаги има нещо смешно в чувствата на онези,които сме престанали да обичаме.”

“Винаги можеш да бъдеш мил с хората,на които не държиш.”

“Единственото очарование на миналото е в това,че е минало.”

“Ако една жена се омъжва повторно,то е защото е ненавиждала първия си съпруг. Ако един мъж се жени повторно,то е защото е обожавал първата си съпруга.”

“Жените ни обичат заради нашите недостатъци. Ако ги имаме в достатъчно количество,ни прощават всичко,дори интелекта.”

“Животът е едно безкрайно разочарование.”

“Един мъж може да бъде щастлив с която и да е жена,стига да не я обича.”

“Достатъчно е човек да бъде посредствен,за да стане популярен.”

“.... ние жените обичаме с ушите си,а вие мъжете обичате с очите си,ако изобщо сте способни да обичате....”

“Любовта живее чрез повторението,а повторението я превръща в изкуство. А и на всяка любов винаги трябва да гледаме като първа.”

“Че макар пеперудата веднъж да си поопърлила крилцата,тя отново пърха около пламъка.”

“Жената е готова да флиртува с всеки,стига да знае,че е наблюдавана.”

“...всички пътища свършват на едно място... разочарованието....”

“.... каква полза има човек да спечели всичко на този свят,ако загуби душата си....”

“Старостта е трагична не защото старееш,а защото оставаш млад.”

сряда, 19 декември 2012 г.

Бъди горд, че си българин - монолог на Георги Калоянчев!


“Безбройни са световните кръговратности, в които се вре человек из своя си живот. Докато е малък человек, стига да протегне ръчичка, да се усмихне или просто да каже „мама” и всички го трупат с похвали. И колкото повече се източва человек, колкото по-голям става, толкова повече похвалите намаляват, за да се изгубят на края, кой знае къде по трудните друмища на голямата световна похвала, за да се разпилеят в глупашки битки, наивни победи и безплодни занятия. Кога мравката срещне мравка, тя я докосне с краченце, за да й каже, къде има зрънце, тревичка или сладко коренче. 

Кога се срещнат две пчели, те танцуват разни танцове, за да си съобщят, къде има повече цвете и прашец. А ние, людете,твари уж умни и разумни, все тичаме нанякъде, все не ни остава време за человешка приказка, за крехката радост от окуражителния поглед, за един единствен лъч на взаимно разбирание и топлинка.

А колко разумно може да бъде, дами и господа, ако се поспрем за малко от тая непрекъсната гонитба на наивна слава, власт, богатства, ако проумеем пропилената на това неписано ръг насам, ръг натам, ако си спомним, че тичащият человек не само трудно диша, но и трудно се смее, че дори и влюбените, когато се целуват, се спират на място.

Лъжовен е тоя свят, господа, лъжовни са хората, но най-лъжовно е времето. Чака то человека да се захласне в нещо красиво, във влюбени очи, румен залез и хоп, тури му бръчка на лицето, резка на душата, бяло му плисне в косите, залепи му печално устни.
Какво си викате, а? Калата какви ги приказва, колко е нещастен?!?

Нищо подобно, млади хора! У мене няма боязън!

В тялото на всеки един от нас има толкова много фосфор, че от него могат да се направят 2000 клечки кибрит. Представяте ли си, какъв огън ще бъде това? А ние какво? Тук драснем клечка, там драснем клечка и накрая последната догаряща клечка лекичко пада в премръзналите ръце на стария човек...
Мой беден български народ, в душата ти препускат хладни ветрове, в нивята ти кълнят бурени, в домовете ти кълне безверие.
Мой нежен и раним български народ, надарен и търпелив, лъган и ограбван, от светове и интереси, от чужди съветници и свои безбожници, мой нещастен български народ!

Ний, твоите чеда, където и да се намираме, граничим с България, и на тая граница митничари няма. На тая граница стои нашата съвест, нашата доблест, нашата толерантност, гробовете на тия, които са били преди нас и люлките на тия, които идват след нас.
Мой нещастен български народ, заради страданието ти – поклон!

Уважаеми дами и господа, когато няма хляб, има една стара приказка: „Имало едно време един дядо и една баба…”, когато няма сол, има сълзи и от тях ще добием, но когато няма вяра, тогава е страшно. И когато нямате хляб, аз ще ви обичам, и когато нямате работа, аз ще ви обичам, и когато се чудите, как да свържете двата края, аз ще ви обичам. Спомнете си, че някой някъде ви обича, че тази страна ви обича – слънцето, небето, цветята, горите, полята, морето. Че България ви обича. Млади хора, дано във вашите спомени звъни понякога и моят гласец. Дано във вашия път напред се гушне някъде и моя милост. Дано когато ви е доста тъжничко, или веселичко, си спомните за оня стар господин..."




неделя, 2 декември 2012 г.

Неделя вечер

Неделя вечер е ... Чаша  вино и време само за себе си...
Отворих прозорецът,за да мога да слушам как вали навън,не ме интересуваше,че е студено...
Обичам да прекарвам наделите сама.... Намирам време за размисъл,само и единствено за моите самотни мисли...
Напоследък ми липсва организираност...
Липсва ми и това да има кой да ме прегърне в неделя вечер,за това почнах да обичам да съм сама с виното...
Липсата ще кажете е относително понятие,или е временно,или спираш да я усещаш... Мога да извадя теории и твърдения,практика дори ще изпиша доста...
Но понякога просто и ясно е липса без други обяснения....
Но защо ми е ще попитате,защо трябва да ми липсва нещо,когато мога да имам всичко ?
Да, НО /винаги има едно НО и едно АКО/ ако нищо не ти липсва ще забравиш чувството,бързо ще станеш претъпкан и всичко,което имаш ще почне да се пръска по шевовете,ще иска да излезе от теб... Именно както няма да познаваме щастието,ако няма болка и страдание,също е и с липсата...
Човек винаги живее с липсата на нещо или някого и почти никога не свиква с нея....
Може би сами сме си виновни,може би сами стигаме до това състояние....
Но само за липсата искам да мисля тази вечер,ако имаше някой тази вечер щях да споделя всички тези мисли с него..
Може би това е моята липса,точният човек,точното място и всичко останало,прекалено много мисля,когато мисля пиша....
А това е месеца изпълнен с най-много любов...

събота, 1 декември 2012 г.

01.12.2012

Декември мирише на мандарини... Напомня ми за Коледа... Искам само Бялата Коледа и топлината от огъня,настръхващо прегърната и чаши с вино....


Днес вече е Декември,последният месец от годината.... последният месец да поправим всичко старо и счупено,да се поучим от грешките си, да дойде момента за равносметките и да остане надеждата,че от другата година ще е по-добре...
Надежда,която оставям в тази година, защото всяка година си мисля,че ще е по-добре,а всъщност нищо не се променя...
Грешките,които ще повторим и следващата година...
И тъй като отложиха края на света,добре е да знам,че Париж е още във Франция и  още има шанс да го посетя...
И тъй като няма да има край,а аз трябва да се срещна със страховете си...
Мисля,че Жору е прав трябва да почна да се разхождам без да ме интересува и най-вече трябва да го правя по-често... Може би все по-рядко ми остава време за разходки насаме с мислите ми...
Декември е трябва да е Коледно,а не да се вълнувам от такива мисли... Време е за коледните мисли и желания,въпреки че Коледата май отдавна не се усеща в сърцата на хората,липсват им усмивките по лицата,вълнението....
Надявам се коледното ми настроение не е толкова привидно изкуствено,колкото изкуствената елха вкъщи....