сряда, 23 януари 2013 г.

23.01.2013

По принцип не съм създадена да бъда на едно място...
Аз трябва да пътувам,да видя всички красиви места,да се срещам с хора и да,това искам да е моя начин на живот....
Когато ми писне искам да живея в малка къща,която половината да е една огромна библиотека,с голяма градина....
По възможност по-далеч от хорската злоба и отчуждения...
Всичко да е прегръдки,кафе с мляко и канела,камина,вино и много любов запазена за някого специален,който да ме чете и обича, да ме разбира само с поглед и да не бягам от него,защото ще знам,че след всички пътувания и бягства,неговата прегръдка ще ме държи здраво,толкова здраво,за да не се страхувам да избягам...
P.S. Пиша това в Starbucks след като взех окончателно решение за това какво ми предстои след точно една година.... И се замислих... за любовта,от която така бягам... Всичко винаги се свежда до бягството...
Както каза днес Мартин: "Ти бягаш"....
Дори да е така,казах му че не съм създадена да бъда на едно място... 
И не бягам,може би не е останало нещо,което да ме задържи.... Или може би търся някого/нещото,което да ме върне....

Няма коментари:

Публикуване на коментар