събота, 19 януари 2013 г.

Днес трябваше да навърши 30 години... Ако не се беше случил този нелеп инцидент,ако мога дори и грешно така да се изразя,на 5 май 2012г......

Радо,истината е че ни липсваш....
Колко ли неща днес щяха да се различни,колко ли неща щеше да си изживял...
Не ми се иска да мисля за тези неща,но всичко това,което се случи беше толкова зловещо и ужасно...
Искаше ми се сега да си с нас,а не да ходя по замръзналата пътека до гроба ти, стисналa свещ в ръка...
Искаше ми се да мога да ти кажа всичко,а не да са само мисли в главата ми....
Когато сме в твоя дом... навсякъде има твои снимки,присъствието ти е още там...
За съжаление... Бавят ли,бавят тази истината... Какво им струва... Време,гордост или страх.... Страх да се срещнат с последствията от това,което сториха... Стават грешки в работата,но защо трябва да струва човешки живот...
Защо всичкитe тези хора,които бяха там,които са станали свидетели не казаха нищо... за тях живота продължава.. А за други просто спря... Много хора не забравиха и не продължиха... Живеят с тази мисъл...
Когато беше жестоката борба,за събирането на подписите ми казаха: “Забрави го... Той си отиде... Нищо няма да го върне...”
Така е,нито извинения,нито признания... А жестокия начин,по който си отиде...
Нека не забравяме,нека не останем безучастни...
Всеки път,когато мисля за това очите ми се пълнят със сълзи,всеки път когато съм на гроба му също,всеки път,когато говоря с майка му,когато ме прегърне... всеки път...
Днес Радо щеше празнува своя 30-ти рожден ден...
Щеше....

Няма коментари:

Публикуване на коментар