неделя, 27 януари 2013 г.

Едно голямо,празно,черно НИЩО

Снощи се убедих и потвърдих съмненията си,че не го обичам...

Или тогава защо бих целунала друг мъж,защо бих искала да го направя...
И непременно да ми хареса толкова,за да искам да го повторя...
Защо си прекаравах перфектно,докато слушах Светльо Хиподилски как храни Криско/ха-ха/ и подскачах, и проверявах един младеж дали е гей, и беше супер мега яко,до момента в който не се появи той....
И драмата,и моето желание да се изпаря....
Когато искам да избягам някъде,с някой друг...
Когато Мартин ми каза да си избера дестинация и билета е от него,се чувствам желана?
А той само драматизира...
С тази драма убива всичко,убива моя ентусиазъм и все едно изсмуква цялата енергия,която има в мен... И тази енергия трябва да отиде някъде,сноубордът изпива част от силите ми,но не всичките... Имам сила за още и още,но не и за драма
Мразя драмите,те убиват всичко...
Eстествено знам,че и аз не съм права,не съм цвете,всеки си има своята гледна точка,знам че съм инат,труден характер и много трудна за обичане и разбиране,знам че сутрин не обичам да говоря,даже понякога искам само да се наслаждавам на тишината и мисля,че ако няма с какво да се подобри тишината, да не се нарушава....
Но когато с един човек почнете да говорите на различни езици,когато няма какво да си кажете?
Какво остава?
Загуба... Сълзи... болка или просто едно НИЩО...
Празно,черно и голямо нищо .....
Или падаш в нищото и загубваш и малкото останало от теб,или бягаш...
Бягаш от унищожението на НИЩОТО,защото повярвайте то е безпощадно... и безмилостно,ако не бягате достатъчно бързо...
Е какъв трябва да е моя избор?
Бягство.....
Или самоунищожение ?
P.S. Отново написах това на един дъх,не трия.... Както и в живота,няма триене... Аз пиша само с химикал,не трия и съжалявам... или късам страници... без път за връщане...

Няма коментари:

Публикуване на коментар