сряда, 20 февруари 2013 г.

Life...

За 2ч. успях да събера целият си живот в една кола,няколко куфара и много кутии пълни с книги....
Това е целият ми живот,толкова бързо преместен и настанен в чуждо жилище,за временно ползване...
И това са само ненужни вещи и дрехи,ако трябва да избирам сигурно ще взема само книгите си с мен и някоя друга снимка за спомен за любим човек...
На пътя отново,в местене между жилища и животи...
В местене и в търсене на себе си...
Какво търся точно, не знам...
Дали очаквам да преоткрия себе си или да спася себе си от случващото се... също не знам...
В отговор на всичкото загубено време и месеци... във вярата за кармата и суеверията...
За спасението му ?
Ще е по-добре да го избавя от присъствието си,мисля че така ще сме по-щастливи и двамата...
В отговор на "Обичаш ли ",вместо мълчанието...
Мога да кажа НЕ,да го изпиша, да го изкрещя, да го изрисувам,но не мога да го почувствам....
Когато се настаня удобно в новото си легло,когато успея да отдъхна и да заспя без притеснения, непробудно,когато погледна колите минаващи отдолу,когато се обърна  на другата страна и видя Витоша... Тогава може би ще усетя вълната на облекчението,която ще мине по всяка клетка и всяко косъмче на тялото ми.. Тогава и само тогава ще съм щастлива,пречистена,изпълнена с нови емоции и нови желания....
Тогава ще си отдъхна при мисълта,че ще мога отново да заспивам сама и ще мога отново да си припомня какво е усещането да си самодостатъчен....
И не,не ме моли да остана,защото повече не мога... Защото душата ми отдавна прекрачи прага и си тръгна с частите от сърцето ми...
Да,най-студения човек съм и не чувствам нищо друго освен облекчение...

петък, 15 февруари 2013 г.

Много дълго време ми отне да събера смелост да го напиша този пост,не мога да измисля заглавие....защото за това,което искам да кажа...  мисля че трудно се намират думи...
Аз съм просто един блогър и просто един художник,благодарение на родителите ми....
Благодаря им,че въпреки многото ми грешни решения,не се отказаха от мен и все още вярват в мен....
Дори в този труден момент за тях,за мен, те въпреки всичко ме насърчават да постигна възможно повече...
Въпреки моя егоизъм,голяма част от нещата,които постигам и правя са благодарение на тях и за тях....
Никога не бих могла да им простя грешките,никога не бих искала да приличам на тях,в някой отношения,но ще взема пример от тях и никога няма да спирам да вярвам в моите деца....
Заради тях ще постигна и невъзможното,няма да се откажа и ще им докажа,че този път усилият им не са били напразни...

неделя, 10 февруари 2013 г.

10.02.2013

Ако държа два билета в ръцете си?

Ще заминеш ли с мен?
Ще избереш ли никога да не се върнеш?
Ще спиш ли с мен под звездите?
Ще ядеш ли желирани бонбони,шоколадови бонбони,и още много,много сладко с мен?
Би ли скочил с мен в огромния сняг,само за да проверим колко е дълбоко?
Би ли танцувал с мен под дъжда?
Би ли дочакал с мен изгрева в някоя планина?
А ще понесеш ли да ти го кажа всичко това?
Би ли ме изтърпял в тази моя светлина с всичките ми недостатъци,с огромния ми инат,с безкрайното ми мълчание понякога 
Само и само,за да ме приемеш напълно и цялостно?

Би ли?