сряда, 13 март 2013 г.

Rain

Из среднощните архиви на сутрешните записки...
Състоянието,в което се намирам в момента ме кара да мисля много,да пиша много и карам хората постоянно да четат за моите душевни терзания... всичко това е противоестествено...

Събуждаш се рано сутринта,без аларма,без шума от съседите...
Небето е синьо,красиво е... виждаш едно черно петко,което те поглежда и мига с очи в очакване на прегръдка... котето....
За секунди небето е вече посивяло от облаците,които вещаят проливен дъжд...
Ставаш,както обикновено с едно силно кафе с мляко и канела,взимаш едно парче млечен Lindt,останал на масата от предната нощ... там са чашите от виното,целувките, и може би сърцето ти,което чака сигурността,за да прекрачи прага с него....
Усмихваш се... от мисълта за него...
Ето че започна да вали...
Мислиш си... Дали да не излезеш навън,за да почустваш дъжда... или да се мокриш от разстояние...
Това не е здравословно... както и платоничната любов към него...
Нещата трябва да останат такива,каквито са...
За това ще се мокриш от разстояние... и от време на време...
Спря...
Небето отново стана синьо... тук-там можеш да видиш някой облак....
И може би Дъгата....

сряда, 6 март 2013 г.

Yesterday

Светът ми крещи,че искам да се влюбя...
Дали това не е вътрешното ми съзнание подтиквано от изхабени връзки,скучни любови и безразличен секс,без споделени чувства и безлични целувки?
Дали това не е вътрешната липса ?
Днес не ми се играе с думите,не ми се мисли,не искам безличен секс,само и само да достигнеш така очаквания оргазъм,за да не се превърнеш твърде млада в стара,сърдита,средностатистическа жена,която замества секса с много работа.
Аз искам да заместя работата с него,безличния секс с нещо повече от оргазъм с него....
Искам да му показвам и разкривам себе си правейки душевен стриптийз....
Бавно и полека,за да може да сложи ръката си точно там,където желае...
Но без да взима нищо от мен,да докосва и има за кратко...
И като облека дрехите и мислите да го почувствам една идея по-близък,за да мога да отпусна глава на рамото му в студената нощ....
И ако утре всичко свърши и той си тръгне погълнал душата ми и голите ми спомени ще остане мисълта за вчера... В очакване на следващата нощ,в която ще запотим стъклата и чаршафите от споделена топлина ,мокри тела и много целувки по вратлето....

Е кажи ми да се влюбя ли крещеше света или да се отдам на момента ?

понеделник, 4 март 2013 г.

За това,което казано и недоизказано във времето и пространството,сред думи и редове,мълчания и викове....

Не мога да цитирам точно източника,но някъде беше казано: Да останем приятели е като кучето умря,но можем да го задържим....
Нали ?
Както съм казала в предишни постове,когато се прекрати една връзка бившият трябва да умре в твоето съзнание
И той не ми вярва... Днешното словоизлияние гласеше: Искам да се видим,за да си поговорим като приятели...
Грешка,ние не сме приятели,няма и не можем да бъдем,докато единия има чувства....
На мен не ми пука..... Нямам чувства...
Както близък приятел каза: Аз мога да си подтисна чувствата и пак да бъда приятел с тази жена....
Тогава пробягна мисъл през моето съзнание: А аз мога ли,да преживея да бъда само приятел с някого, към когото изпитвам симпатии ? Замислих се за мъжките приятели и приятелските чувства....
Или както казва друг приятел: няма приятелство между мъж и жена,особено ако има сексуално напрежение....
Кои от двамата е по-прав и има по-точна истина, не знам....
Мисля,че ако искаш да продължиш да бъдеш приятел с някого,не трябва да правиш секс с него...
Или ще ти хареса и ще искаш още и още....
Или не и ще се гледате засрамено...
Или пък нито едно от двете....
Но да след края на връзка определено се разсъждава за приятелството и определено се разсъждава за приятелските чувства,и дали изобщо съществуват или е някаква дълбока заблуда,която е продиктувана от самотните нощи в прегърнато-самотно-мълчание....