понеделник, 4 март 2013 г.

За това,което казано и недоизказано във времето и пространството,сред думи и редове,мълчания и викове....

Не мога да цитирам точно източника,но някъде беше казано: Да останем приятели е като кучето умря,но можем да го задържим....
Нали ?
Както съм казала в предишни постове,когато се прекрати една връзка бившият трябва да умре в твоето съзнание
И той не ми вярва... Днешното словоизлияние гласеше: Искам да се видим,за да си поговорим като приятели...
Грешка,ние не сме приятели,няма и не можем да бъдем,докато единия има чувства....
На мен не ми пука..... Нямам чувства...
Както близък приятел каза: Аз мога да си подтисна чувствата и пак да бъда приятел с тази жена....
Тогава пробягна мисъл през моето съзнание: А аз мога ли,да преживея да бъда само приятел с някого, към когото изпитвам симпатии ? Замислих се за мъжките приятели и приятелските чувства....
Или както казва друг приятел: няма приятелство между мъж и жена,особено ако има сексуално напрежение....
Кои от двамата е по-прав и има по-точна истина, не знам....
Мисля,че ако искаш да продължиш да бъдеш приятел с някого,не трябва да правиш секс с него...
Или ще ти хареса и ще искаш още и още....
Или не и ще се гледате засрамено...
Или пък нито едно от двете....
Но да след края на връзка определено се разсъждава за приятелството и определено се разсъждава за приятелските чувства,и дали изобщо съществуват или е някаква дълбока заблуда,която е продиктувана от самотните нощи в прегърнато-самотно-мълчание....

Няма коментари:

Публикуване на коментар