сряда, 13 март 2013 г.

Rain

Из среднощните архиви на сутрешните записки...
Състоянието,в което се намирам в момента ме кара да мисля много,да пиша много и карам хората постоянно да четат за моите душевни терзания... всичко това е противоестествено...

Събуждаш се рано сутринта,без аларма,без шума от съседите...
Небето е синьо,красиво е... виждаш едно черно петко,което те поглежда и мига с очи в очакване на прегръдка... котето....
За секунди небето е вече посивяло от облаците,които вещаят проливен дъжд...
Ставаш,както обикновено с едно силно кафе с мляко и канела,взимаш едно парче млечен Lindt,останал на масата от предната нощ... там са чашите от виното,целувките, и може би сърцето ти,което чака сигурността,за да прекрачи прага с него....
Усмихваш се... от мисълта за него...
Ето че започна да вали...
Мислиш си... Дали да не излезеш навън,за да почустваш дъжда... или да се мокриш от разстояние...
Това не е здравословно... както и платоничната любов към него...
Нещата трябва да останат такива,каквито са...
За това ще се мокриш от разстояние... и от време на време...
Спря...
Небето отново стана синьо... тук-там можеш да видиш някой облак....
И може би Дъгата....

Няма коментари:

Публикуване на коментар