събота, 13 април 2013 г.

The subscriber is not available at this time

Временно давам заето....
Изключих...
загубих обхват...
телефона ми дори започна да търси друга мрежа...
Не се намира...
Временно ме няма...
Знаеш ли, че обичам да изчезвам,когато думите станат твърде много....
И да не се намирам сама,понякога...
Всъщност може би искам да бъда намерена от някой, като теб...
или от теб.....
и всъщност иска ми се да е август...
да е ужасно горещо...
да не вали дъжд,за да може да е синьо безвремие...
с книги в ръце на някой плаж в Италия....
и среднощно къпане, със сигурност без дрехи....
напоследък съм блогър,който пише романтични неща....
романтизмът не ми е присъщ...
За това вероятно някоя нощ,докато спиш ще изчезна на дълга разходка сама с мислите си...
после вероятно ще се осъзная и ще се върна,за да прекарам времето до сутринта опитвайки се направя палачинки,вероятно безформени, и кафе с мляко и канела...
Но  и двамата много добре знаем,че такива вероятности няма...
И дори да има,когато ми стане прекалено любовно сама ще изчезна,а ти ще се умориш да ме търсиш....
За това сега давам заето....

неделя, 7 април 2013 г.

Дъждовно.... с джаз...

Беше неделя вечер и валеше.. беше почти полунощ...
Тя стоеше на прозореца с чаша вино,наблюдаваше движението от улицата,дъждът... слушайки джаз...
Не обичаше да прекарва вечерите си сама.. или по-скоро не обичаше да прекарва неделно-дъждовните вечери.. сама...
Мислите й се движеха в ритъма на музиката.. беше спокойно и тихо...
Града постепенно затихваше.. виждаха се само светлините от далечината и билбордовете...
Изведнъж спокойствието беше нарушено от позвъняването на вратата...
Когато отвори вратата,с изненада откри,че там е той...
Усмихваше се...
Прекараха цялата нощ в разговори,бяха се сгушили до прозореца и гледаха самотния дъжд....
Неделната вечер не беше самотна,мислите бяха споделени,чашите с вино пресушени...
И така заспаха на тих джаз,прегърнати...
Когато се събуди вече беше почти обяд... осъзна,че него го няма...
След което видя празната чаша,самотно да стой до нея...
Било е само сън,разбира се...
Тази вечер се беше случила преди много недели,преди и след много дъждове....
И него скоро не го е имало...
Само сън....
Реши се,мълчанието не помага..
С трепереща ръка натискаше клавишите...
- Хей... сънувах те...
- Хей. И аз. Помниш ли нашата неделя?
- Разбира се....
- Точно нея...
- Наистина ли ?
- Искаш ли да я повторим ?
- Жалко,че днес не е неделя... а просто вали...
- Глупаче. Днес е неделя,спри да сънуваш. Чакай ме. И мен и виното...

P.S. Защото ми е нещо любовно...