неделя, 5 май 2013 г.

05.05.2013

Кога отмина една година....
А все още си спомням днешния ден все едно беше вчера...
Онзи ден,когато видях снимката ти,едвам стигнах до вкъщи... Спирах се на улицата,само и само за да мисля за теб... и в следващия момент усещах,че е 22ч. и че съм сама,спряла се по средата на тъмна улица и не мога да продължа... след което тръгвах и ситуацията се повтаряше...
Мислех си за всичко през изминалата година,за болката основно.... и най-вече че никой вече няма да види усмивката ти,че няма да мога да се прибера и да те прегърна, да се смеем... Никога...
Просто те няма...
Когато се отвори вратата на апартамента ти,очаквах да си там,надявах се...
Но никога не беше... Имаше само снимките... и ако знаеш как исках да спря тази цялата мъка,особено когато я видех в очите на майка ти....
Исках дори и в моите очи да я спра всеки път...
Не искам вървя пътя до там,където ще останеш завинаги, със свещи в ръка...
Как искам пак да можеш да се смееш,да те видя....
Как не искам времето да минава толкова бързо....
И колко ужасни могат да бъдат думите Никога и Завинаги...
Скръбта не отминава и хората не забравят,въпреки че повечето се опитват да затворят мъката дълбоко и да живеят.... някак си...
Липсваш ни, Пиле....

R.I.P.

Няма коментари:

Публикуване на коментар