петък, 24 май 2013 г.

24.05.2013

Сутрешната прохлада от планината беше слязла почти на земята...
върховете не се виждаха..
всичко беше зелено...
с простираща се трева навсякъде
маковете се радваха на слънцето,красиви и скрити между тревите
слънцето едвам се показваше измежду облаците...
и някак си беше най-красивото нещо,което бях виждала от половин година..
пътя към дома...
човек трябва да се прибира по-рядко,за да усеща липсата...да вижда красотата и да вдиша бавно от забравата и спомените в сутрешният хлад....

Няма коментари:

Публикуване на коментар