събота, 4 май 2013 г.

Понякога имам странното усещане,че съм парцалена кукла,на която са изтръгнали това което никога не е имала,но някак си й липсва... и се питам как отново да включа емоциите на едно сърце като швейцарско сирене... запазило между дупките си хиляди мечти и скрити любови,или просто вече изтръгнато с такава сила от гърдите ми,че става течение в душата ми... И някак си измамно се опитвам да запълня дупката с фалшиви илюзии,вярвайки че някой,някога ще включи сърцето отново.... Или ще ми имплантира ново.... ако не намери здраво,без дупки ще се радвам и да го байпасира,докато търсиме новото...
Както казах имам нужда от муза....
Или по-скоро имам нужда да се влюбя...

1 коментар:

  1. Когато най - малко очакваш, някой ще запълни празнотата...
    Прекрасен текст!

    http://peony-lagoon.blogspot.com/

    ОтговорИзтриване