сряда, 22 май 2013 г.

Подарявам умрели пеперуди.....

Стомаха ми е толкова празен,че сигурно пеперудите се задушиха...
Нищо ще ги събера в един чувал,за да им устроя подобаващо погребение...
Намирам се в 100% неуспеваемост в откриването на енергоспестяваща крушка и в 110% успеваемост в убиването на пеперуди...
Ах,та този път май не бях аз... някой ги отрови с парченца авокадо,което сладко делеше  с илюзиите,докато моето сърце се пръскаше.. а вярвах в модерната хирургия за байпасиране...
И защо в нито една книга,която изчетох не пишеше как да се спасиш... как да приложиш електрошок... как се погребват умрели пеперуди... как се дели авокадо,докато ти казват че ти не си човека... как се крият илюзиите и надеждите, отново зад стени...
А малко-по-малко... почнах да отключвам вратата на голата си и празна душа..
И ето как просто се отказах от енергоспестявашите крушки...
Реших,че мога да си мия зъбите на тъмно и без това душата ми е празна,такива души не се отразяват в огледалото...
А пеперудите само искаха да пърхат с крила под мелодията на смеха и да танцуват на щастието,да запечатват моменти и пътувания на малките си крила...
Но просто се задушиха опитвайки се да излязат от пашкула на гъсеници....

1 коментар: