понеделник, 24 юни 2013 г.

летните нощи

Беше една от онези летни вечери,когато беше приятно прохладно и мирише на липа,а в ръцете си държиш поезия...
Лятна вечер,в която исках да създавам спомени,от розовото в небето,прохладата на дърветата...
От смеха,от ръцете ти...
Исках да поема всеки един пулс на този град,да усещам Витоша по-близо,да докосвам звездите сред нощни разходки...
Във вечери като тази исках да ги споделям,да споделя виното,да не говоря с хладния въздух около мен,а вятъра да отнася думите ми...
Не би могло да бъде по-самотно от тази вечер,а знам че винаги ще остане такава...
Нямам светлина на терасата,дори любовната поезия няма да ми прави компания в хладната нощ....
Нека всеки пулс на забързания град мине през мен, и вземе част от душата ми...
За да мога да го запомня.... знам,че някой ден ще ми липсва...
Както и самотата...
Но някой ден...

понеделник, 17 юни 2013 г.

различни светове...

ето те... стоиш пред мен,спиш до мен,целуваш ме,прегръщаш ме...
мъжът,който съм искала и търсила и точно този,който не искам да срещам....
този,който знам че може да ми разбие сърцето стига да разбере колко много емоция има в мен...
срещаме се в толкова различни реалности...
толкова сме далечни...
и тези стени,които сме издигнали...
ето ме и мен безвъзвратно разбита на хиляди парчета,които никога няма да мога да събера...
ти стоиш срещу мен,усмихваш ми се и някак си ме гледаш влюбено....
и всичките неща,които искам да ти кажа...
ах, а как се страхувам....
и тази гордост...
ще стоя пред теб,ще знаеш че те обичам,както никой друг мъж досега, и въпреки всичко ще усещаш студенината ми...
и никога няма да се пречупим....
колко много си приличаме,и колко много се различаваме,когато вървим един срещу друг... или бягаме,въпрос на гледна точка....



четвъртък, 13 юни 2013 г.

wishes...

искам дом /сърце/,в който да не ми се налага да опаковам куфарите на всеки 2 седмици...
защото стават все по-тежки...
искам дом,в който вещите ми да хващат прах и да не искам да го изчистя...
искам сърце,в което да открия свободата и желанието за любов...
   и да не си тръгна...

четвъртък, 6 юни 2013 г.

06.06.2013

да си подредя мислите....
да рисувам отново...
да тренирам повече....
да обичам повече...
да посетя повече непознати места...
да бъда спонтанна....
да заговарям непознати...
да науча френски...
толкова много неща..
толкова малко време....

събота, 1 юни 2013 г.

01.06.2013

Студени вълни преминаха през мен...
Душата изстина....
Знам,че бях там където исках да бъда,но не трябваше...
Аз се реех,не съществувах....
Опитах се...
Опитах се да те гледам и да бъде себе си...
Но ти просто беше прекалено горд и самотен, а аз имах волна душа...
Съжалявам,че никога няма да има повторение на този миг...
Развалихме го,нали ?
Но не мога да те чакам да решиш...
Не мога да те чакам да ме обичаш...
Няма да ми стигне тялото за толкова мастило...
А и аз не съм чакалня...
Не съм и спирка...
А ти си взе еднопосочен билет за далечна гара...
Ще бъда щастлива и сама,ще се оженя за котката си. Ще си остана слаба и пияна от безлични любови.
Пък виж за теб знам, че има много летища и спирки,нали?
Всички те могат да те задоволят,да те пренаситят за кратко...
Но виж аз не съм ефимерност... Аз съм котва...
или ме обичаш и искаш голата ми душа плюс голото тяло.. или си плати билета с кредитната карта...
аз лихви не искам...
Приятен полет и по-лека
турболенция...