вторник, 13 август 2013 г.

Празни лета....

Повярвайте ми,почти никога не съм харесвала лятото... почти никога не ми е оставило толкова траен спомен,за да си го нося в себе си дълго време...
Лятото всичко е празно, града е празен,въпреки че го обичам такъв...
Леглото ми и то, както винаги, е празно...
Лятото не остава спомени,а празнина....
Оставя илюзии....

Това отново е от летата с никой несподелено...
Миналата година със сигурност споделих повече срещи,запознанства и време...
Време за морето,вълните и вярата,че понякога нещата се получават.. ако не се препречи от поглед от отсрещната страна на масата и дълбока заинтересованост към думите ти/в повечето случай разпилени между изреченията/...
Тази година просто не го чувствам...
не искам дори да го почувствам....
Само искам да знам,че е Септември... че листата ще започнат да падат...
че това е месеца,в който няма да стана по-мърда...
че това е времето,в което ще изживея едно закъсняло лято...
време,в което ще рисувам върху падналите листа в парка....
месеца,в който ще оставя трайна следа в нечия душа....
или ще залича моята....
Искам да е Септември,защото след това ще падне и последното листо,ще дойде зимата...
Но за сега....
Ще танцувам и ще спя гола...
Ще изпитам удоволствието да изям сама парче диня в горещия летен ден....
и ще позволя да ме намериш някъде между падналите листа и зимния ден....