неделя, 29 септември 2013 г.

Just to let you know,wherever you are

Времето е списък...
Списък на качествата,които трябва да притежава "Идеалният" партньор...
Всеки пише,обяснява какво търси,какво иска...
Но никой не излиза от онлайн пространството ...
Там ли се среща идеалният ?
Гледайки днес качества и списъци се убедих,че може би аз съм идеална за някой,но нещо не е паснало...
И някак си ми е тъжно...
Тъжно ми е да лекувам рани...
Незараснали...
Тъжно ми е на всеки 3-4 месеца да си бърша сълзите...
Търсиш и оставаш като употребена някогашна мокра кърпичка,забравена на дъното на кофата,за да събираш прахта...
Ако и ти ме търсиш,защото тези дни правя списъци...
Та ако те има да си знаеш: вече няма да правя компромиси със себе си...
Ако можеш да ме харесваш такава каквато съм,да ме приемаш с моята емоция,да приемаш изблиците ми...
Да приемаш това,че понякога ще си хвана раницата и ще изчезна...
Ще понякога няма да ме има с дни...никъде.. дори на себе си няма да съм...
Ако обичаш мен,ще обичаш котката ми...
Ще трябва да ме спечелиш чрез изкуство...
Да цениш изкуството ми...
Да си чел достатъчно,за да обменим удоволствието от книгите...
Да имаме споделено мълчание...
Да имаме споделени недели...
Да имаме прегърнато мълчание...
Да не ме докосваш,когато не искам..
Да приемеш,че не ям късно през нощта или рано сутринта...
Мога да сготвя само картофена супа и ориз,всичко друго запалвам... Имам и няколко успешни опита за палачинки...
Но ако гледаме едно небе и не осъзнаваме,ако четем едни и същи книги и мислено сме заедно там...
Не ме подминавай на улицата или когато случайно се сблъскаш с мен,или ми се усмихнеш на улицата...
Не ми пука дали си татуиран или не...
Само не съди моите татуси,обичай ги... те са аз...
Приеми егоистичните ми причини
и мен...
Защото повече не мога да чакам...
и не е обява..
Просто имам нужда от време,за да поправим нещата...

събота, 28 септември 2013 г.

Maybe I need wings to fly away from here...

Седнах пред празния лист хартия с ясната идея,че ми се пише нещо...
че трябва да напиша нещо,за да изляза от летаргията,в която съм влязла...
имах нужда....
Но нямах никаква идея какво искам да кажа и как да го кажа...
Реших да се пробвам, може този път да ми се получи...
Защото дълго липсвах,защото изрисувах листите,свърши ми боята, нуждаех се от време,от мисли за себе си,нуждаех се от това да не бъда тук...

Лекувах раните,синините си от колената,миризмата от кожата,спомена от сърцето....
Внушението играеше голяма роля тук,заместителите на любов също...
А знаех,че онова дори не беше любов....не беше и близко до нужда,желание за любов...
Беше просто заблуда
Знаех какво ме измъчва и от какво имам нужда...
от
Списък..
Трябваше да има списък за забрава,не рецепта....
Да напишеш всички онези неща,които са те правели щастлива преди време,преди месеци...
Преди да се поддадеш и не за друго,защото си знаела какъв задник е,и че задниците никога не се променят,а той варира в огромен размер. Защото много добре разбра от първите ви срещи какъв е и въпреки всичко.. ето това е омразно,неприятно,разбиващо...
че се поддаде... на емоциите... че игра по правилата,че беше добра. че се остави да те чете...
Защото когато се изчерпат всички изречения в теб,ти остава мълчанието и иронията над самия себе си...
Та списъка...
Живота е правене на списъци: какво ще купим за вечеря,къде ще отидем на почивка,колко пари ще похарчим за това,как да обичаме... как да се лекуваме...
На първо място в списъка ми ще бъде:
забравяй...
Пътувай
Чети книги...
Обичай се.. след това всички останали...
Не позволявай сърцето ти да бъде разбивано...
Пътувай
Опознавай нови хора...
Бъди себе си..
Опитвай нова храна...
Не яж авокадо,то разбива сърца...
Живей....