събота, 12 октомври 2013 г.

Let`s get lost... In my mind...

"искам да те снимам...
може ли да те снимам?"
Беше я попитал преди толкова много нощи..
Но думите му още отекваха в съзнанието й...
Сега тя не разбираше...
Защо му каза всички онези неща преди седмици...
Защо той се върна...
Защо вече не мислеше нищо от това,което беше казала...
Защо не може да му повярва отново,защо се съмнява във всяка дума....
Той също не разбираше много неща,докато седеше сам в огромния си диван,или докато приготвяше вечерята си...
Не разбираше защо й дава обещания...които със сигурност нямаше да изпълни...
Защо й обеща крем.....
Защо тя обичаше залезите..
Защо беше толкова различна...
Защо винаги изчезваше...
и защо си тръгна,когато му беше обещала да подредят заедно библиотеката.. беше му обещала картина..
Беше...
И всички "защо" свършат на едно и също място... разочарованието от изградените илюзии...



сряда, 9 октомври 2013 г.

09.10.2013

Според Бегбеде любовта трае три години,според мен изобщо не трае....
Любовта е куче от ада казва Буковски,идва за да ти свали местото от кокалите и да те остави да се надсмиваш над собствените си останки...
Защото се появява,когато не я искаш,не я търсиш,когато си я погребал и кремирал и нямаш нужда от нея... но тя е ръководена от егоистични причини....
Защото дори на клавиатурата да има бутон Delete,такова нещо не съществува,защото нищо, никога не изчезва безследно в пространството....
Няма призраци или някой,който живее под леглото... има зомбита дълбоко погребани и никому ненужни,но чакат момента в който да те стиснат здраво в захапката си и да те превърнат в част от тях....
Ето това е любовта,ето защо и ти си тук...
Попиваш аромата на кожата ми и галиш косата ми,казваш че ти липсвам...
Но това не си ти,това е егоиста,кучето от ада,този който се нуждае да ме има и да ме докосва,но не и ти...
На теб не ти трепва...
Ти го каза... !
Сега натисни Delete и изчезни в пространството,където никога нищо не се губи или изчезва ....