неделя, 30 март 2014 г.

година по-късно...

и ето ме на... година по-късно искам да обявява завръщане... искам да кажа,че не се връщам нито по-мърда,нито научила нищо от грешките си... Просто се връщам с нов подготвен списък с новите ми грешки, с бъдещите ми грешки и някой друг провал...
Сменила поредната квартира за временно ползване, байпасирала съм отново сърцето си и дала назад, за да не се разбия в стената пред мен, поне този път...
Явно имам слонска памет за неща,които би трябвало да са незначителни в моя живот... Точно преди една година започвах да се влюбвам бавно и затъващо наричаше се Добри, преди това беше Мартин... след време се появи и Пино,от който трябваше да се откажа на време,защото заедно бяхме прекалено разрушителна сила... В отношенията между двама поне единият трябва да има спирачки и да не го вее вятъра и да няма способността да всява само разруха след себе си... За това аз и Пино бяхме катастрофална комбинация, трябваше ми точно 1 година, за да го разбера и да разбия много от собствените си илюзии... С другите беше по-лесно, но и те като всички оставят своя отпечатък,оставят своята следа,някаква непозната нотка в гласа и усмивката,(не)познати места....
И една година по-късно сякаш нищо не съм научила... продължавам да се засилвам към стените с всичка сила... една година по-късно хиляди обърнати чаши с вино, хиляди пропилени разговори в безсънни нощи и много сълзи... когато се обърнете назад какво виждате?
Разбирам защо ураганите носят женски имена, но мисля че и всички световни кризи, провали и унищожения трябва да носят мъжки имена... Защото винаги оставят по-големи поражения и следи в женската душа...
питам се колко поражения ще съм нанесла другата година по това време...? дали ще трябва да изхвърля сърцето си на боклука,за да може някой клошар с дрипите си да го обича като последното съсухрено късче хляб захвърлено непотребно в боклука?...
защото останките и развалините трудно се обичат.... само се целуват и миризмата им се попива в нощите,когато всичко и нищо е загубено...в нощите,когато ти се иска да вземеш нечие сърце и да го стъпчеш на прах,защото и твоето е излишно... поне да не си сам в страданието...

Няма коментари:

Публикуване на коментар