неделя, 18 януари 2015 г.

океан



"Усмихни се! Има хора, които в сърцата си никога не се разделят!"
Недялко Йорданов
и какво ти остава... да завъртиш ключа на колата, да минеш през няколко улици, да спреш на няколко светофара и да паркираш пред входа или зад блока, за да не разбира никой че си там....
да прекараш часове в колата с мислите си,да знаеш че физически ( а може би и духовно) в момента сте разделени... да гледаш тъмният прозорец и да изпушиш кутия цигари...
да се впуснеш в хиляди илюзии за любовта и времето, за това че някой ден и твоята ръка няма да бъде пусната... 
за думите...
които са лишени от смисъл и сила... защото любовта е океан... безкраен и с огромните си вълни те удря в брега и те отнася към дълбините, за да изхвърли обратно на брега...
това съм аз, изхвърлена на брега, и събирам останките си....
и ще градя пясъчни замъци върху празни обещания...
усмихвам се....
паля отново двигателя и поемам по пътят обратно, вече дори нямам сълзи и осъзнавам....
че съм едно празно малко, но много тъжно тяло...
това е всичко което остава след голямата любов...
тъга, галена от вълните на океана....
а може би накрая ще разбереш,че си била просто една перла изхвърлена на брега на тъгата....

Няма коментари:

Публикуване на коментар