неделя, 31 май 2015 г.

Спомен за лято 

И няма да Има вече:"защо настъпи този охлюв.. ? Внимавай!"
И няма вече да си играем с котката пред блока
Няма да има вече самотната пейка в южния и премръзналите ни ръце....
Няма да си готвиме и да опитваме странни бири
Няма да гледаме гръмотевичната буря
Няма да се караме за одеалото и за по-удобната възглавница(всички са за теб, избери си... Дори може да си избереш която искаш половина от леглото)
Няма да има кой да ти се сърди за безумни неща
Няма да има кой да ми прави кафе сутрин
Нито ще има с кой да готвя палачинки в някоя неделна сутрин
Няма да има кой да ми приготви закуска
Няма да има кой да ме обича
Но ти ще намериш някоя да те обича и ти нея... Дори вероятно много скоро
Живота продължава и явно си продължил все едно никога не си ме срещал....
А сега се научи да казваш сбогом завинаги
Сбогом, любов...

неделя, 10 май 2015 г.

Лежа върху отсъствието ти..
вече месеци нареди...
толкова свикнах с него,че то ми е одеало...
след теб останаха липси, празнина,мебелите и стените рухнаха след теб...
нямам място вече в този апартамент и под този покрив..
парадокса е,че скоро ще сменя апартамента и мебелите,но отсъствието ти ще е с мен навсякъде...
казват,че след време се свиква...
ти беше човекът
ти беше мъжът
ти беше всичко
радвам се,че успях да те спася от себе си...