неделя, 10 май 2015 г.

Лежа върху отсъствието ти..
вече месеци нареди...
толкова свикнах с него,че то ми е одеало...
след теб останаха липси, празнина,мебелите и стените рухнаха след теб...
нямам място вече в този апартамент и под този покрив..
парадокса е,че скоро ще сменя апартамента и мебелите,но отсъствието ти ще е с мен навсякъде...
казват,че след време се свиква...
ти беше човекът
ти беше мъжът
ти беше всичко
радвам се,че успях да те спася от себе си...

Няма коментари:

Публикуване на коментар