вторник, 21 юли 2015 г.

Последният лист

На Г.
(вдъхновено от разказ на О.Хенри)

Когато и последното листо падна под краката ми, удавено в локвата се молех и любовта ми да удави
Но тя плуваше добре... Дори дъждовните бури не я спираха
Когато и последното листо докосна мократа и студена земя се надявах и последната надежда да умре.
Но и тя плуваше добре в сълзите ми.
Добре съм
Дишам 
Значи съм добре
Пишех ти писма върху есенните листа....
Там те чакат твоя отговор...
Нарисувах ти картини върху есенното небе...
В момента тъжно скрити в някой ъгъл на стаята....
И сега вятърът носи тези спомени
Удря ги в скалите и ги изпраща отново на морският бряг, където чакат отново и отново това да се повтори....
Подарявам ти залеза на нашата раздяла, най-красивият, от най-чистият спомен, който имам за нас...
Искам да те запомня такъв какъвто беше, когато ме обичаше, когато ме дърпаше на улицата само за да ме целунеш, да запомня топлината ти, изящните ти ръце, как галеше кожата ми, косата ми.....
Искам да те запомня какъв беше, когато ми разкриваше нов свят и ме учеше на нови неща, сега вече се уча без теб....
Искам да те запомня какъв беше преди да посветя тази картина на теб, какъв беше когато ме обичаше....
Искам да запомня този човек, който ми даде всичко...
Не искам да помня безчувственият човек, който ме отблъсна, не искам да помня тежките ти думите, не искам да помня ножовете, които заби в мен, не искам да си спомням как обеща, а никога не помисли за връщане.... Как отказа да се замислиш за секунда за очите, как не склони... не искам този жестоко болезнен спомен....
Искам да те запомня човекът, който ми донесе листата в онзи есеннен ден..... 
Но помня човекът, който разби сърцето ми с насълзени очи.... 
Нека вятъра отнесе всички листа и писма, които имам за теб, пусни твоят отговор по морето, силата с която ме удряш в скалите ще ми ги изпрати... 
А аз... 
Аз ще се опитам да ги хвана и прочета.
Може би в тях отново ще ме обичаш
Посвети ми го.... 
Аз ще ти посвещавам всяка следваща картина....
Но следващите есени листа.... кой ще ми ги посвети.... кой ще ги събере за мен
Защото когато и последният лист падне,любовта ми към теб ще умре.... 
Може би завинаги
С последният лист
Но аз го имам запечатан завинаги в рамка.....
Явно и тази любов е запечатана завинаги....
Само че тя не се оказа големият ми триумф и най-голямата, истинска и сродна душа... 
Както си мислех
Както вярвах
Защото трябва да е взаимно, а спря да бъде, когато падна и последното листо
А това беше моят последен паднал лист.....
В студеният есенен ден....
Моята смърт за любовта на живота ми

събота, 4 юли 2015 г.

Поля от слънчогледи

Тази песен звучеше в главата ми на едно от най-тъжното ни завръщане. Дори да не вярваш започнах да съжалявам в момента, в който взехме решението. Просто ме беше страх да ти кажа...
Сега тази песен звучи в главата ми, тъжно звучене....
Уча се....
Всеки ден и минута, от малките забележки, които ми праваше...
Иронозирам се, научих се на морал, на ценности, да обичам ( всъщност научих се как да показвам,че обичам теб, не да обичам други, такива скоро няма да има.)
Но теб те няма... За да видиш тази промяна... Никога няма да видиш..
Първата година след раздялата била най-тежка...
После Ставало по-лесно...
Все още не мога да говоря за теб и какво се е случило, образува се една топка в стомаха ми, която стига до гърлото и потича от очите ми...
Никой от приятелите ми не каза лоша дума за теб, аз не бих го позволила...
Никога няма да кажа лоша дума за теб.
Все още е трудно да сдържам сълзите си, шест месеца по-късно...
Разбира се,че и аз искам да продължа.
Радвам се за теб,че успя да го направиш, желаята ти цялото щастие, дори аз да не съм причината за усмивката ти повече.
Вече се въздържам, когато видя нещо, което знам че ще ти хареса да ти го купя... няма вече на кого да ги подарявам.... Събрала съм прекалено много спомени и подаръци, никога неподарени и затворени да събират прах, аз отварям тази кутия със спомени от време на време, за да се почувствам отново жива.
Тъжно ми е да пиша за тази раздяла и за теб.
Тъжно ми е от избора ти, опитвам се да го приема, опитвам се да приема,че ще трябва да те видя с друга.
Ако е истинско няма да изчезне.
Истинските нещата не изчезват...
Но ти беше истински и изчезна.
Как да се опитам да вярвам на минали думи, и че някой ден ще се върнеш
Не вярвам в някой ден
Не вярвам,че вече ще живея истински
Вярвам,че ти беше човекът
Надявам се все още да го чувстваш и ти за мен...
И да, смятам че трябваше да продължим дори да се разрушим напълно, поне щяхме да сме го изживели до край...

На Г.