събота, 4 юли 2015 г.

Поля от слънчогледи

Тази песен звучеше в главата ми на едно от най-тъжното ни завръщане. Дори да не вярваш започнах да съжалявам в момента, в който взехме решението. Просто ме беше страх да ти кажа...
Сега тази песен звучи в главата ми, тъжно звучене....
Уча се....
Всеки ден и минута, от малките забележки, които ми праваше...
Иронозирам се, научих се на морал, на ценности, да обичам ( всъщност научих се как да показвам,че обичам теб, не да обичам други, такива скоро няма да има.)
Но теб те няма... За да видиш тази промяна... Никога няма да видиш..
Първата година след раздялата била най-тежка...
После Ставало по-лесно...
Все още не мога да говоря за теб и какво се е случило, образува се една топка в стомаха ми, която стига до гърлото и потича от очите ми...
Никой от приятелите ми не каза лоша дума за теб, аз не бих го позволила...
Никога няма да кажа лоша дума за теб.
Все още е трудно да сдържам сълзите си, шест месеца по-късно...
Разбира се,че и аз искам да продължа.
Радвам се за теб,че успя да го направиш, желаята ти цялото щастие, дори аз да не съм причината за усмивката ти повече.
Вече се въздържам, когато видя нещо, което знам че ще ти хареса да ти го купя... няма вече на кого да ги подарявам.... Събрала съм прекалено много спомени и подаръци, никога неподарени и затворени да събират прах, аз отварям тази кутия със спомени от време на време, за да се почувствам отново жива.
Тъжно ми е да пиша за тази раздяла и за теб.
Тъжно ми е от избора ти, опитвам се да го приема, опитвам се да приема,че ще трябва да те видя с друга.
Ако е истинско няма да изчезне.
Истинските нещата не изчезват...
Но ти беше истински и изчезна.
Как да се опитам да вярвам на минали думи, и че някой ден ще се върнеш
Не вярвам в някой ден
Не вярвам,че вече ще живея истински
Вярвам,че ти беше човекът
Надявам се все още да го чувстваш и ти за мен...
И да, смятам че трябваше да продължим дори да се разрушим напълно, поне щяхме да сме го изживели до край...

На Г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар