понеделник, 7 септември 2015 г.

If I needed you, would you come to me?

"обичаш ли ме?"
"обичам те" се чува и февруарският вятър отнася думите някъде на далече
понякога тези думи отекват в теб и ще носят най-тъжният спомен
понякога ще минаваш по старите улиците и ще си спомняш за мен с усмивка...
понякога градът ще е толкова пуст, понякога толкова красив,защото носи толкова спомени...
ще чуваш капките по прозореца ти нощем,ще се обърнеш наляво да ме прегърнеш, за да не ми е студено
но аз няма да съм там.. и лявата половина ще е студена като дъждът....
понякога ще искам да ти разкажа за времето вътре в мен...
понякога ще  искам да държа ръката ти, ще се обърна назад, за да я хвана, но няма да има никой...
Понякога пълнолунието ще дълбае всички липси в нас...
светлината от луната ще минава през душата и ще прави нощите още по-самотни....
понякога ще сме заедно в мислите си, ще се въртиме в отделни легла и ще се сънуваме...
това е почти равносилно да сме прекали нощта заедно....
понякога ще ми липсваш толкова много,че няма да знам какво да правя с ръцете си, когато не те докосват...
само ще се усмихвам....
защото знам,че това понякога е винаги....

някои хора се обичат завинаги, за мен ти си този човек не го забравяй

някои хора просто никога не могат да бъдат заедно, мисля че ние сме от тези хора...

08/02/2015

Няма коментари:

Публикуване на коментар