петък, 24 март 2017 г.

Платоничната любов

I won’t forget. No. I’m simply telling you : I haven’t met in my life someone like you, ever. I didn’t get close to anyone like I did with you ever, and that is why I won’t forget you. You are a rare thing in my life. I started with you and it seems to me like I will end with you.
لن أنسى. كلا. فأنا ببساطة أقول لك : لم أعرف أحدا في حياتي مثلك، أبدا أبدا. لم أقترب من أحد كما اقتربت منك أبدا أبدا ولذلك لن أنساك، لا.. إنك شيء نادر في حياتي. بدأت معك ويبدو لي أنني سأنتهي معك


Ghassan Kanafani (Letters to Ghada al-Samman)

Любов като нашата може да получи само едно название: платонична.
Според Платон тя би била перфектна
Според мен е съкрушена
Тази наша платонична любов ни съкруши и разтърси из основни
Bad timing би казал някой непознат, ако му разкажа историята ни
Аз бих я нарекла платонична любов, неосъществена,заради страховете на двама
Твоето сърце беше разбито през юли, моето два пъти: когато си тръгна през юли и през февруари, когато аз се върнах
Но в крайна сметка си разбихме сърцата без никога да сме се целунали
Възможно ли е?
Възможно ли е да се влюбиш в душата на някой, без никога да си имал тялото му?
И не е ли това най-висшата форма на любов?
Не е ли това да обичаш завинаги душата на някой?
Винаги да я търсиш в тълпата от души и бързи срещи
Аз го наричам убиване на времето
Той не вярва в този тип любов
Аз вярвам в страховете на любовта
Вярвам, че тази любов завинаги би останала толкова красива 
защото той никога няма да ме види как крещя пияна 
или никога няма да слуша лъжите ми, 
защото изпитвам нужда да лъжа
Но и никога няма да види най-красивата моята страна на болна романтичка, 
която все още вярва и тича след голямата любов
То сега тичах след една платонична
и се разбих в една стена, 
но не като бомбите, 
които разрушават сгради, 
само последствията бяха толкова разрушителни за душата ми
И ще тичам в обратната посока
Бягам от страх
от умора
от лъжи
бягам от себе си
Бягам
за да го спася от себе си
Неговата любов беше моят светъл лъч в дните
когато търсех себе си
Когато се намерих беше късно
сърцето му беше прекалено разбито за мен

И така, нашата платонична любов живее 
някъде между ИКЕА и яде сладолед
загуби се някъде в мечтите за Италия
на някой бряг
тича някъде между страховете ни
чете палестинска поезия
цитира откъси от „Малък град в Кайро“
мечтае за споделеност
все още говори за политика и се опитва да направи света едно по-добро място
платоничната ни любов все още се разхожда по Пиротска
и си говори на една терса с едно наргиле
в една толкова студена пролетна вечер
все едно другите не съществуват
нашата платонична любов се опитва да задържи приятелството и да не слага стени
но всъщност има дистанция от океани
в които потъваме в опитите да не си говорим само по празници.


Платоничната любов все още праща снимки на моментите
когато сме далеч един от друг
но само в моето съзнание.
В съзнанието ми все още всичко е чисто като пролетното небе из Бяла Слатина
но всъщност кръвта, която тече от тази история е толкова червена
колкото мака на полето
някъде
около Монтана

Платоничната любов не се живее
Тя се изписва и изплаква
За всичко, което никога няма да бъде

На Руслан

Няма коментари:

Публикуване на коментар