сряда, 26 април 2017 г.

Не те приснява факта, че съм наранена и се лутам в търсене между себе си и сълзите си.
Притеснява те това, че аз се извинявам сама пред себе си и обвинявам теб.


А думата вина и виновни трябва да изчезне от разговора.
Няма виновни, има наранени
Сигурна съм,че и двамата може да се убиваме с думи всекиднвено
И къде е смисъла от това?
Къде е края?

Няма

Въртим се в порочен кръг от обвинения, пред моите приятели, пред твоите, пред общите ни приятели, в чата, в сълзите, в бутилката от вино


И няма изход от този кръг,  така порочен

Аз спирам, затварям очи, сълзите започват да текат и вече не виждам нищо
Душата ми мълчи виновно

Стрелям поредните обвинения и ти към мен

Умираме

Кръгът е вече кърват, думите болят
А тази болка в ляво, никога не преминава


Достигнахме ли целта си
Надраснахме ли егото си
Още бягам от себе си, а всъщност искам да тичам към теб
Но там се разбивам в стена
И няма връщане назад....

понеделник, 3 април 2017 г.

Дом

Какво е дом?
Домът в разбиранията на всички е място, където се прибираш, когато се разбие сърцето ти, мястото където майка ти винаги те посреща на прага, мястото където пазиш всички спомени от деството си до момента, в който го напускаш и никога повече не се връщаш
Какво е за мен домът?
Това е място, което не съществува
Единственото, с което го свързам са скандалите по Коледа и Великден, място което твърде често променяше локацията си, място където спрях да имам собствена стая и собствени книги, мястото където баща ми го няма, мястото където майка ми никога я няма, мястото където аз на 11 години се грижа за двамата си братя
Моят дом е разбит, на парчета. Иска ми се да мога да се прибера вкъщи, когато сърцето ми се разбие или искам да се скрия да поплача. Но не мога, защото такова място няма.
Преди години създадох своят дом в единственият човек, който съм обичала повече от себе си. Той беше моето най-безопасно място, моето бягство, моята най-силна прегръдка, моето топло легло и сутрешно кафе.
Когато този човек си отиде от мен, аз останах бездомна. Искаше ми се да мога да намеря друг човек, в който да създам дом и да се скрия от света, но не успявах, и тази бездомност тежеш
Другият човек, в който намирах спасение в дълбоките ни разговори и усещах дълбока духовна близост, си тръгна също толкова бързо и смени ключалката, сякаш никога не ме беше срещал, тази липса тежи точно толкова колкото да се прибера в мястото, което трябва да бъде моят дом.
Опитах се сама да създам своят дом, но в себе си не ми се получаваше, не бях самодостатъчна, бях развалина. От руините на сърцето ми няма как да построя отново дом, за разбитите сърца няма дом.
Създадох свое собствено място, моето лично бягство, където живеят котките ми, складирам дрехи, снимки, пия вино и плача до припадък.
Но това място е толкова самотно, че някои от вечерите просто седя в колата си и плача, защото нямам сили да завъртя ключа на вратата, заради самотата която ще ме удари отвътре...
Дома е мястото, където събираш разбитото си сърце, лично бягство в прегръдка и чаша вино

Не знам как да завърша и да е с точните думи. Сърцето ми е прекалено тежко, за да остане в малка къща, не се предавам и все така търся своят дом, своята гара и спирка, и все така не ги намирам. В такива моменти усещаш колко си сам, последните седмици усещам как само падам, и не мога да полетя сама. Не мога да се вдигна сама, защото вече нямам крила
И това е живота приемаш самотата със сълзи на очите, стискаш сърцето си, надявайки се кръвта да спре, пишеш, защото се страхуваш от смъртта и това е най-доброто бягство, зашиваш крилата си, вдигаш тялото си, сърцето си, криеш се зад стени се надяваш някой, някой ден да ги разбие. Но няма някой ден и няма кой да разбива стените за мен...

Няма правилни думи, които да описват самотата
Има само празното и студено легло, самотна чаша с вино, самотни вечери напоени със сълзи и си казваш: всичко е наред и това ще мине.
И така до безкрай