понеделник, 26 юни 2017 г.


...така изниква прошката — не с фанфарите на покаянието, а просто с това, че болката си събира багажа и се изнизва тихомълком в нощта.
"I wondered if that was how forgiveness budded; not with the fanfare of epiphany, but with pain gathering its things, packing up, and slipping away unannounced in the middle of the night." Khaled Hosseini, The Kite Runne


Обичам...
искам...
търся...
прощавам...
губя....
търся се сред тези думи, търся себе си сред загубените емоции, разбито ти сърце, разбирата ми душа
липсата ти е осезаема, особено, когато искам да чуя гласът ти или да видя усмивката ти
грешките, когато обичам са ми присъщи
протягам ръката си, за да ми простиш
аз ти прощавам
не ям, не спя, не живея, не дишам...
единственото спасенение да бягам от себе си
в търсене на нещо ново
но всъщност искам да намеря теб
ще ми просиш ли
глупостта
лъжите
любовта
ако продължавам да търся ръката ти, ще я протегнеш ли към мен
ще ме прегърнеш ли
ще се върнеш
ще говориш ли
върпоси, върпоси
губя се в тях
давя се в океаните между нас
не дишам
живея привидно...
обичам
всеки, който обича някой, който не го обича
умира бавно ден след ден
искам да съм свободна
а не мога без теб

Няма коментари:

Публикуване на коментар