четвъртък, 29 юни 2017 г.

тишина

Мълчиш.
Мълчиш ме в съзнанието си, в сънищата си, в онлайн пространството, мълчиш ме в разминаванията ни.
Както пише Г.Господинов, в нашето разминаване има повече любов от всички срещи на света...
Мълчиш.
Но и двамата знаем,че ме търсиш с поглед по Пиротска, озърташ за мен дали ще изкоча зад някой ъгъл
Чуваш смеха ми и мълчанието ми.
Намираш ли ме?
Търсиш ли ме в спомените си?
Търсиш ли ме около дома на киното, виждаш ли ни заедно да се разхождаме по Пиротска?
Снимаш ли моменти и залези за мен в съзнанието си?
Аз имам цяла колекция моменти и залези, които пазя за евентуално ти завръщане.
Имаш ли още любов за мен?
Когато четеш Джубран, сещаш ли се за мен?
Откриваш ли ме в думите?
Аз имам толкова любов,че не мога да я побера в думи
Мога ти чета поезия, арабска, българска, всякаква
Имаме толкова любов един за друг
А къде я оставихме?
Може би я изпуснахме някъде по Пиротска или остана в покрайнините на града, където все още яде сладолед и си говори за войната.
Мълчиш?
Защо?
Нека да си поговорим, за Сирия, например...?
Нека да пушим наргиле в спомените си и нека да споделиш последните си спомени..
Миришеше ли на жасмин?
Разкажи ми как обиколихте цялата страна?
Как усещаше вътрешно,че нещо ще се случи?
Можем ли да достигнем онази интимност и споделеност в погледа, в присъствието на другия?
Мълчим.
Тишината убива.
Тишината убива дори най-силната любов..
Обичам те в миг от вечност в тишината.
Обичам обгърната в тишната на неизказаните думи и безкрайното разминаване.
Умирам в опита си да те премълча и да победя тишина.
Умирам в опита си завинаги да те пусна.
Умирам в опита си да чакам без надежда
Тишина убива надеждата
Тишина е.
Мълчание е.
Да, любов е.
И двамата го знаем
Но любовта не може да победи тишаната и мълчанието.
А в съзнанието си крещим
Крещим от любов, за любов
А всъщност се разминаваме с цялата любов, която никога не споделихме
Тези думи са слаби, нищожни, недостатъчни, изгубени от смисъл..
Да те пусна да си тръгнеш за мен е една голяма смърт.
Грандиозно душевно самоубийство.
Някои думи са по-добре неизказани, и трябва да си заровиш дълбоко, да ги посещаваш само в сънищата си или да ги посещавам сама, без теб.
За това трябва да те пусна.
Всичко е грешно.
Няма нищо, което да искаш да чуеш вече.
Разкъсах душата си от липсата ти.
Мълчиш.
Какво искаш да чуеш?
Обичам те.
Това прави ли те по-жив или по-нешастен?
Мълчиш.
Как се обича в мълчание?
Да, любов е казват.
Но любовта не се мълчи.
А ние се разминахме в мълчанието си...
Тишината убива...
Недей да мълчиш повече..


Няма коментари:

Публикуване на коментар