петък, 28 юли 2017 г.

"може би никога не е трябвало да бъдете разделени"

мълчанието запълва всички празнини между нас
оставяйки океани от липса ти
онази дълбока емоционална липсва и празнина
онази болезнена емоционална привързаност между нас
можеш ли да мразиш достатъчно и да обичаш прекалено
едновременно
можеш ли да поставиш тази история в папката: "недовършени и провалени истории"
можеш ли да я четеш гласно
вярвам в съдбата
или поне оправдавам провалената ни история с нея
вярвам,че понякога, само понякога срещаш правилният човек
срещаш сродната си душа
онзи който е създаден за теб
и просто се разминавате
най-тъжното разминаване
просто оставям всичко на простата случайност
че така е трябвало да стане
когато те гледам по телевизията или на запис успявам да издържа не повече от 5мин преди да избухна в тих плач
нараних те в слабостта си и болката си
нашата история няма да завърши и с заживели щастливо чак до Сирия
нашата история няма да има детска стая
няма да има пътуване до Италия, както си бяхме обещали
няма да има повече разменени книги и дискове на Синатра
нашата история няма да има повече сълзи
защото най-голямата болка няма сълзи
отварям устни в усилието си да те извикам
но сетне осъзнавам,че няма кой да ме чуе
няма никой
продължавам да те търся сред тълпата
продължавам да се оглеждам за някой, който да ме направи цяла
няма
никой
ти си единственият човек, който може да ме срине ниско на земята и там да ме разбие на парчета
сигурно си събрал някое от тези парчета
защото моето сърце остава и е твое
това са от онези отношения, за които не си готов и никога не можеш да преживееш
просто ги покриваш с другите емоции от пътуванията и болната усмивка
за да живееш
за да съществуваш
исках да вярвам, че си ти
че сме ние
може би ако те бях срещала по-рано сега щях да съм друг човек и щях да мога да дам повече любов
но не бях
бях развалина
след теб съм тотално лишена от способността да чувствам
оставих всичко на Пиротска
потърси сърцето ми там
може би все още те чака
аз се изморих да водя тази предварително загубена битка
осем месеца битка
осем месеца безсънни нощи
толкова месеци през които нито един път не си ме докоснал, но докосна всяка една частица от душата ми и сърцето ми
може би това е истинската любов
някой да обича повече душата ти от тялото ти.......

спирам, този текст стана прекалено дълъг
както каза Крис: може би никога не е трябвало да бъдете разделени. имате прекалено силна емоционална връзка

може би в друг живот сме били заедно
може би ще бъдем в следващият
в този не успяхме

надявам се да ми простиш слабостта и някой ден да забравиш колко те нараних
и как аз умрях вътрешно, за да те пусна да си тръгнеш

няма какво повече да се каже за теб

душата ми се разкъса от липсата ти
ще обичам спомена за теб
друго не ми остава

Няма коментари:

Публикуване на коментар