неделя, 3 септември 2017 г.

Оставаме

Не пиша тук...
Нямам нужда..
Заета съм с реалността
Последните месеци претърпях катарзис на чувствата си, на приятелите си, на живота ми до момента
Тази година не беше най-добрата за мен, до момента все още нищо не се е подобрило
Тази година беше година на загуби и научени уроци
Претърпях най-голяма загуба в живота си, още не вярвам,че е истина
Утре имам рожден ден, всеки ден в продължение на 27 години баба ми всеки ден ми честитеше този ден
Тази година няма да ми се обади, няма да ми пожелава хубостите на света, няма да види децата ми, няма да види приятеля ми, няма да чуя гласът й, няма повече да ме ядосва
От онези моменти, които никога не оценяваме достатъчно, и които никога не стигат достатъчно
От онези моменти, когато телефона мълчи- завинаги
А ти не можеш да набереш отново този телефон, не защото си забравила вече седмици наред, а защото няма кой да отговори от другата страна.
Но живота е за живите, колкото и тъжно да звучи.
И въпреки това...
Загубих човек, който обичах по най-чистият и безкористен начин, от онази чиста платонична любов, от онази любов на очакване
Няма виновни, ще си го повтарям до последно
Когато преживееш най-голямата загуба в живота си, а този, който обичаш дори не ти подаде ръка, значи обичаш напразно и трябва да продължиш
Така и направих, вярвам че всяко зло е за добро
Загубих приятели си, в следствие на загубата и грешките спрямо човека, който обичах
Те избраха и не бях аз
А когато станеш избор за приятелите си, си задаваш въпроса: те приятели ли са ми?
И си отговаряш без да търсиш повече отговори или да задаваш повече въпроси
Но когато намерих отговора на този въпрос искам само да кажа: Благодаря, мили приятели!
Благодаря,че ми отворихте очите на време за дребните си души, и за ценният урок.
И последната загуба, която последно дойде като най-тежкият удар по кръста ми- наложи ми се да си търся нова работа.
И така, живота продължава за мен- пътувам, обикалям планини, влюбвам се, и не съжалявам за ръката, която държа днес, не спирам, защото имам опора.
Така каза и той вчера: Трябва съм опора..
Планината лекува, правилната прегърдка също лекува...
Пътя е труден
Лятото беше дълго
Днешната буря предсказа
идващата есен
Предстоят ми още пътувания, докато падне снегът
Лятото си отиде, но неговата ръка е тук
Топло е през нощта
Отива си лятото..
Но аз оставам, нищо че е есен
И вярвам
В новото начало...

Няма коментари:

Публикуване на коментар